Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Публицистика » Политичестки ред и политически упадък [bg]
Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Политичестки ред и политически упадък [bg]

Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:

В Произход на политическия ред Франсис Фукуяма проследява историческото развитие от зората на човечеството до Френската и Американската революции. В Политически ред и политически упадък той продължава своя монументален разказ за изграждането на човека като политическо животно. Започвайки с индустриалната революция, той разкрива как държавата, законът и демокрацията се развиват след тези разтърсващи събития, къде са корените на днешното напрежение между либералните демокрации и диктатурите и как неоспоримите симптоми за разпад се появяват в развитите демокрации. Ако искаме да разберем политическите системи, които доминират и управляват живота ни, задължително трябва да се върнем към техните корени и да бъдем бдителни за възможността за упадък. Това майсторско описание е задължително четиво за всеки, който иска да разбере повече за света, в който живеем.
1 ... 199 200 201 202 203 204 205 206 207 ... 286
Перейти на страницу:

Япония, Китай и други общества в Източна Азия са наследници на една дълга традиция на управление и са с утвърдена силна държавност в периода на индустриализацията през XIX и XX в. До този момент са изключително неравноправни аграрни общества, с малобройни елити, които имат монопол над властта и управляват огромни мнозинства от неорганизирани селяни. Изказах предположението, че балансът държава – общество започва да се променя с настъпването на бърз икономически растеж и че авторитарната система в съвременен Китай ще се изправи пред сериозни предизвикателства с мобилизацията на нови социални групи и настояванията им за участие в политическата власт. Ще доведе ли това до възникването на формална демократична отчетност в Китай? Не сме в състояние да предвидим подобно развитие. Но можем да се опитаме да осмислим процеса на демократизация в други части на света и какви биха могли да бъдат бъдещите последици от него.

През периода 1970 – 2010 г. броят на демокрациите по света нараства от 35 до близо 120, т. е. т.нар. от Самюъл Хънтингтън „Трета вълна“ на демократизация обхваща около 60% от страните по света. Според него първата продължителна вълна започва през 20 – те години и продължава до края на XIX в., а втората краткотрайна вълна протича непосредствено след Втората световна война. Третата вълна започва с демократичните промени в Испания и Португалия в началото на 70 – те г. на миналия век и продължава до края на военните режими в Гърция и Турция, последвана от редица латиноамерикански страни като Бразилия, Аржентина, Перу, Боливия и Чили, след което се прехвърля в Азия с демократизацията на Филипините, Южна Корея и Тайван и достига кулминационната си точка с рухването на комунизма и прехода към демокрация в Източна Европа и някои от бившите републики на бившия Съветски съюз. Експертът по демокрация Лари Даймънд твърди, че Третата вълна претърпява рецесия през първото десетилетие на настоящия век. Според някои наблюдатели избухването на Арабската пролет през 2011 г. бележи началото на „Четвърта вълна“, но събитията в Египет, Либия и Сирия до голяма степен опровергават подобно твърдение.

Защо възникват тези вълни на демократизация? Защо протичат в някои региони и общества, а в други не? Защо някои от тях водят до изграждането на относително стабилни демокрации, а други се оттеглят? И защо демокрацията се превръща в световен феномен едва през XX в., а не в предишен период на приблизително четиристотинвековната история на човечеството?

Възможният отговор на въпроса защо се разпространява демокрацията има различни варианти: демокрацията се утвърждава благодарение на енергията, заложена в самата идея за демокрация. Това е категоричното заключение на Алексис дьо Токвил в неговото въведение към „Демокрацията в Америка“. Той отбелязва, че идеята за човешко равенство, която е в основата на съвременната демокрация, постепенно се утвърждава през предходните осемстотин години и придобива неудържима безапелационност, което предизвиква у него „нещо като религиозен ужас“. Той разглежда нейното развитие като знак от провидението. Според други автори идеите играят решаваща роля и откриват техните исторически и културни корени в древна Атина и християнството. Хегел и Ницше интерпретират съвременната политическа демокрация като секуларизирана версия на християнската доктрина за универсално равенство на човешкото достойнство. За Хегел по – специално събития като Френската революция и утвърждаването на принципа на равенството са свързани с вътрешната логика на човешката рационалност. При разгръщането на Третата вълна и по време на Арабската пролет идеите се разпространяват с мълниеносна бързина благодарение на радиото, телевизията, интернет и социални активисти, които разпространяват новини за политическите катаклизми по целия свят. Вълната от демократични промени в Субсахарска Африка в началото на 90 – те години на миналия век очевидно е вдъхновена от рухването на Берлинската стена и драматичните събития в Източна Европа.

Според теориите за идеите и културните ценности каузалната структура на обсъжданите в Глава 2 шест измерения на развитието наподобява графиката във фиг. 19.

Но независимо че идеите играят огромна роля и до голяма степен са обяснение за възникването на политическите институции, подобни обяснения пораждат не по – малко въпроси от тези, на които отговарят. Защо например идеите за човешко равенство или демокрация възникват в едни периоди, а в други не? Идеята за демокрацията възниква още в древна Атина, но е институционализирана едва в края на XVIII в. Токвил не предлага обяснение защо идеята за човешкото равенство се утвърждава все по – неудържимо, а изказва единствено предположението, че е Божие дело. Демокрацията не възниква и не се развива по един и същ начин по целия свят. Това дава повод на Самюъл Хънтингтън, настоящото китайско правителство и много ислямисти да стигнат до заключението, че либералната демокрация не е универсална посока на развитие, а специфично за западната цивилизация културно явление. Ако това е вярно, възниква въпросът защо тази идея възниква на Запад, а не някъде другаде.

1 ... 199 200 201 202 203 204 205 206 207 ... 286
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)