V. [bg]

— Паола обича теб. Защо не ти?

— А защо аз?

— Бени, ти не си член на Пасмината. През целия август ти беше чужд на тази машина и стоя настрана.

— Не, не. Просто бях с Рейчъл.

— Ти се отчужди и от нея — с иронична усмивка добави Стенсъл.

Профейн извърна поглед.

Така вървяха двамата по Трето Авеню. Силният вятър на Улицата ги блъскаше от всички посоки, отвред се развяваха триъгълни ирландски знамена, плющяха навеси. Стенсъл задърдори. Разправи на Профейн за един публичен дом в Ница, с огледален таван, където веднъж му се сторило, че е намерил своята V. Разказа му за мистичното изживяване, което изпитал пред посмъртната гипсова отливка от ръката на Шопен в музея „Селда“ на остров Майорка.

— Абсолютно никаква разлика — весело пропя той и двама бродяги наблизо се разсмяха. — Съвсем като жива. Изглежда Шопен е имал гипсова ръка!

Профейн сви рамене. Бродягите тръгнаха с тях.

— V. отвлякла един аероплан: стар раздрънкан „Спад“, като този, на който се разбил Годолфин Младши. Господи, що за полет е било! От Хавър през Бискайския залив до някъде в дълбоката провинция на южна Испания. Дежурният офицер помни единствено разярения „хусар“, тъй я нарече, с червено полево наметало, който минал бързо покрай него, отправяйки му свиреп поглед от изкуствено око във формата на часовник: „и сякаш ме прободе гибелното урочасващо око на самата епоха“.

— Едно от характерните й качества е умението да променя външността си. Прекарала е на Майорка поне година, предрешена като стар рибар, който всяка вечер пушел лула с изсушени водорасли и разправял на децата истории за контрабанда на оръжие през Червено море.

— Като Рембо357 — вметна единият от придружаващите ги бродяги.

— Дали е познавала в детството си Рембо? Навярно като три-четири годишно момиченце е минавала през онези места, където дърветата били окичени с гирлянди сиво-червени трупове на разпънати англичани? Или се е подвизавала като жив талисман, носещ късмет на махдистите? Или след като навършила пълнолетие се установила в Кайро и станала любовница на сър Аластеър Рен?

— Кой знае. За документирането на своята история Стенсъл би предпочел да се осланя на субективното мнение на отделни личности, запазили в паметта си неясни спомени. Правителствените отчети, диаграмите и масовите движения са, меко казано, прекалено несигурни и не заслужават доверие.

— Стенсъл, ти си здравата фиркан — обяви Профейн.

Вярно. Настъпващата есен бе достатъчно прохладна, за да отрезви Профейн. Стенсъл обаче изглеждаше пиян, ала не от алкохола.

V. в Испания, V. на остров Крит: V. осакатена на остров Корфу, V. фанатичка в Мала Азия. По времето, когато преподавала уроци по танго в Ротердам, V. заповядала на дъжда да спре — и той наистина спрял. Цяло едно лято в Римска Кампания, пременена в трико с два извезани китайски дракони и необременявана от похотливи мисли, тя подавала балони, саби и шарени кърпички на посредствения фокусник Уго Медикеволе. Усвоявайки скоростно професията, намерила време за разработката на собствени трикове и фокуси, в резултат от което една сутрин открили Медикеволе на полето да беседва с овцете за цветовите нюанси и полусенки на облаците. Косата му напълно побеляла, а умственото му равнище се доближавало до това на пет годишно дете. V. била изчезнала.