Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Дърветата се изправиха пред него като воини с доспехи от кора и листа, развърнати в безмълвни редици и чакащи команда да щурмуват хълма. Бяха черни, изглеждаха… едва когато светлината на факлата ги забърса, Джон зърна зеленикавия им блясък. Съвсем смътно чу ромона на вода, стичаща се от скалите. Дух се скри под храстите. Джон се запромъква с усилие след него, вслушвайки се в ромона на ручея и във въздишката на листата. Тръни задърпаха наметалото му, над главата му дебели клони се сплитаха и скриваха звездите.

Намери Дух да лочи от потока.

— Дух! — извика му той. — При мен. Веднага.

Вълчището вдигна глава и очите му светнаха червени и страшни, а от муцуната му потече вода като слюнка. Нещо страховито и ужасно имаше сега във вида му. А след това скочи, прелетя покрай Джон и затича през дърветата.

— Дух, недей, стой — извика той, но вълкът не го послуша. Мракът глътна дългия му бял силует и за Джон остана да избере: или да се качи отново на хълма, сам, или да го последва.

Последва го, ядосан. Държеше факлата ниско, за да вижда камънаците, които заплашваха да го спънат на всяка крачка, и гъстите корени, които сякаш се протягаха да го сграбчат за краката. На всеки няколко крачки спираше и отново подвикваше на Дух, но нощният вятър свиреше между дърветата и заглушаваше гласа му. „Това е лудост“ — помисли той, но продължи навътре в гората. Тъкмо се канеше вече да се връща, когато мерна бяло петно напред вдясно, към хълма. Закрачи натам, сипейки задъхани проклятия.

На четвъртина обиколка около Юмрука успя да догони вълка, преди да го изгуби отново. Накрая спря да си поеме дъх сред трънаците и нападалите камъни в подножието на хълма. Извън тесния кръг светлина от факлата мракът се сгъсти.

Тихото дращене го накара да се обърне. Тръгна към звука, стъпвайки предпазливо през трънливите храсти и едрите камъни. Зад едно паднало дърво видя Дух. Вълчището свирепо ровеше пръстта.

— Какво си намерил? — Джон наведе факлата и видя закръглена могилка мека пръст. „Гроб — каза си. — Но чий?“

Коленичи и заби факлата в земята. Почвата беше рохкава и песъчлива. Джон я загреба с шепи. Нямаше камъни, нито корени. Каквото и да имаше вътре, беше заровено наскоро. Две стъпки по-надолу пръстите му напипаха плат. Беше очаквал труп, боеше се от труп, но това беше нещо друго. Впи пръсти в тъканта и напипа някакви малки, твърди и ръбести неща. Нямаше миризма на гнила плът, нямаше червеи. Дух отстъпи, клекна и го загледа.

Джон доразрови пръстта и стигна до закръглен, издут вързоп, около две стъпки широк. Бръкна, дръпна и нещата, които се намираха вътре, помръднаха и издрънчаха. „Съкровище“ — помисли той, но нещата не приличаха на монети, а и звукът не беше метален.