Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Шимейн я изгледа заинтригувано. Чудеше се откъде Роксана бе намерила сила да извърши такива ужасяващи деяния, след като не изглеждаше кой знае колко яка.
— Как успя да им строшиш вратовете?
Роксана се усмихна развеселено.
— Всъщност не бях аз тази, която ги уби. Единственото, което трябваше да направя, бе да убедя моя приятел, че онзи невинен ангел Виктория се опитва да ме убие. Накарах приятеля си да дойде с мен и му казах, че искам да ме пази, докато аз поговоря с нея, за да разбера защо желае смъртта ми. После се нахвърлих върху нея, но се престорих, че тя ме е нападнала и че се браня. Той реши, че животът ми е в опасност, изскочи от скривалището си и я сграбчи изотзад. Виктория беше толкова крехка, че като я стисна за гърлото, вратът й се строши, а аз накарах моя приятел да я хвърли от носа на кораба, за да изглежда като нещастен случай или самоубийство. Той уби и Самюъл Майърс заради мен, след като оня противен плъх ме преби от бой. При това го стори с много повече желание, защото бях цялата в синини, които доказваха колко лошо съм била наранена. — Роксана въздъхна тъжно. — Обикновено е толкова лесно да го накарам да направи каквото поискам. Трябва само да се престоря, че някой ми е сторил нещо лошо, и той веднага ми се притичва на помощ. Само че с теб номерът не мина, Шимейн. Прекалено много се е привързал към теб и отказва да ти причини зло. Дори си мисли, че е твой приятел.
— Мой приятел? — сбърчи вежди Шимейн.
— Виж, Шимейн, нямам време да навлизам в подробности. Би ми отнело часове да ти разкажа колко внимателно бях планирала всичко, пък и ти си такава глупачка. Нямаш представа за кого ти говоря, нали? Все едно, безнадеждно беше да накарам нашия общ приятел да те убие. Но днес следобед получих много изгодно предложение и понеже работата трябваше да се свърши бързо, реших да дойда и да я свърша сама. — Тя посочи с пистолета към носа на кораба. — Хайде. Искам да приключа преди Гейдж да се е върнал. После си отивам, вземам си наградата и оставям Нюпорт Нюз зад гърба си завинаги.
— Каква награда?
— Плащат ми, за да те очистя, глупачке. Приятелят ми категорично отказва да те убие, така че рано или късно трябваше да се заема с това лично. Правя го сега, защото ми предложиха добро възнаграждение. То ще ми осигури много от нещата, за които винаги съм мечтала. Може даже да попътувам — до Англия или някъде другаде. С толкова пари мога да си позволя да отида където поискам. — Роксана отново махна с пистолета. — По-бързо, прави каквото ти казвам.
Шимейн поклати решително глава.
— Ако смяташ, че ще се кача на носа и ще те оставя да ме бутнеш през парапета, за да обвиниш после съпруга ми, то ти си глупачката, Роксана!
— Казах да вървиш! — изсъска Роксана, като стисна по-здраво дръжката на пистолета. — Знам как да си служа с това тук и не си мисли, че ще се поколебая да го сторя.
— О, сигурна съм, че няма да се поколебаеш, Роксана — отвърна Шимейн. — Очевидно е, че умееш да действаш много хладнокръвно, за да получиш онова, което искаш от живота.
— Налага се, след като живея с човек като баща ми. Откакто майка ми ни напусна, постоянно слушам каква ужасна кучка е била, та да ни изостави така. Според мен обаче той напълно заслужава да бъде изоставен и точно това смятам да направя, след като те убия…
— Гордееш се с това, което си сторила, нали? — прекъсна я Шимейн. — Хвалиш се с това как си замислила смъртта на Виктория и собствената ми смърт. Но ти не си толкова умна, колкото се смяташ, Роксана. Истината винаги излиза наяве, рано или късно.
Русокосата жена се усмихна.
— Като изключим Гейдж, никой друг не ме подозира. Аз самата очаквах някой поне да се усъмни в мен, но това не стана. Преди време, когато си помислих, че моят приятел те е наранил, много се уплаших, защото бях сигурна, че този път хората ще започнат да ме подозират. В крайна сметка, всички знаят, че с него сме близки, и все щеше да се намери кой да направи връзка между нещата. Но нямаше от какво да се боя, защото не той, а оня глупав помияр се беше опитал да те убие, и то пред очите на всички. Роксана вдигна заплашително пистолета. Скромните й запаси от търпение се бяха изчерпали. — А сега се качвай на носа, Шимейн, иначе още сега ще се простиш със живота си.
В този миг откъм върха на скелето долетя нечовешки вой, който накара Роксана стреснато да се обърне. Шимейн също погледна натам и от устните й се отрони отчаян стон — най-после бе разбрала кой е приятелят на Роксана. Беше Каин.