По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Вие сте очен хирург. Нима съпругът ви очаква да замествате готвачката? — удиви се репортерката от Би Би Си.
— Винаги съм обичала да готвя. Така се отпускам, когато се прибера у дома… — „Вместо да седна пред телевизора“ — искаше й се да добави, но премълча, само оправи една гънка на грижливо изгладената си бяла престилка. Не й остана време да се гримира и да оправи прическата си, а на всичко отгоре в приемната я чакаха пациентите й. — Освен това готвя доста добре.
— А какво е любимото ястие на президента? — попита със заучена усмивка репортерката.
Кати й върна усмивката.
— Никога не е капризничил. Пържоли, печено с картофи, царевичен хляб и салата със спанак, по моя рецепта. Като лекарка винаги съм го предупреждавала, че за него е особено опасен холестеринът и че не бива да прекалява с месо на скара. Всъщност той доста ми помага в кухнята, а също и в останалите домакински задължения.
— Позволете ми да се върнем към онази вечер, когато се роди синът ви, в онази ужасна нощ, когато терористите…
— Никога няма да я забравя — едва чуто промълви Кати.
— Вашият съпруг уби няколко души. А вие сте лекар. Какво изпитахте тогава?
— Джак и Роби… сега вече трябва да го наричам адмирал Джексън, но Роби и Сиси са най-добрите ни приятели… Както и да е, но тогава те двамата нямаха друг изход, иначе сега нямаше да сме живи. Никога не съм харесвала насилието. Аз съм хирург, положила съм Хипократовата клетва. Миналата седмица имах особено тежък случай — мъж с извадено око в резултат на страхотен юмручен бой в някакъв бар, само на три улици оттук. Ала това, което направи Джак, е напълно различно. Моят съпруг се би с тях, за да защити мен и Сали, и малкия Джак, който още не се бе родил.
— Харесва ли ви лекарската професия?
— Обичам работата си и за нищо на света не бих я изоставила.
— Но обикновено една президентска съпруга…
— Знам какво искате да кажете, но не съм от жените, които се увличат по политиката. Аз съм практикуваща лекарка. Освен това участвам активно в изследователската програма на най-добрия в света институт по очни болести. Дори и сега отвън ме очакват пациентите ми. Те се нуждаят от мен, а както сама разбирате, и аз не мога без тях. Животът ми е изцяло отдаден на професията ми. Разбира се, и на семейството ми. С една дума, не се оплаквам от нищо.
— О, сигурно има нещо, от което се оплаквате, нали? — попита Кристин с невинна усмивка.
В сините очи на Кати проблесна искра.
— Нали имам право да не отговарям на някои въпроси?
Кристин Матюс разбра, че доктор Райън с нетърпение очаква края на интервюто.
— Що за човек е вашият съпруг?
— Е, трудно ми е да бъда изцяло безпристрастна в оценката си. Аз го обичам. Той рискува живота си за мен и децата ни. И винаги е до мен, когато имам нужда от него. Също както и аз. И е честен. Но според мен понякога се тревожи повече, отколкото е необходимо. Понякога скача посред нощ от леглото и дълго гледа през прозореца. Не съм сигурна дали знае, че съм го наблюдавала.
— Още ли го прави?
— Напоследък не. Може би защото често се прибира преуморен. Никога досега не е бил толкова изтощен.
— Но той е заемал и други длъжности. Например в сведенията за времето, когато е работил за ЦРУ, се споменава, че…
Кати рязко вдигна ръка.
— Никога не съм имала достъп до секретни материали, никога не съм знаела нищо за тях и въобще не желая да знам. Но както той не ми е разказвал за своите тайни, така и аз не споделям с него за непатентованите изобретения на нашия институт. Нито с него, нито с когото и да било извън института.
— Възможно ли е да разговаряме с някой от пациентите ви?
— Не — решително поклати глава Райън. — Тук е медицинско заведение, а не телевизионно студио. Длъжна съм да се грижа за спокойствието на пациентите си. За тях аз не съм Първата дама. За тях аз съм доктор Райън. Те не се интересуват от мен като знаменитост, а като лекар, като хирург. А за студентите си съм само един от преподавателите им.
— При това един от най-добрите във вашата област.
Двете жени отново си размениха усмивки.
— Здравето на пациентите и уважението на колегите са по-ценни от парите. В медицината парите не са най-важното или поне така е тук, в клиниката „Джон Хопкинс“. Ние сме тук, за да помагаме на болните. Аз конкретно се грижа за опазване и възстановяване на зрението им. Да видиш сияещото от щастие лице на излекуван пациент е все едно Господ да те потупа по рамото с думите: „Добре свършена работа“. Затова никога няма да се разделя с медицината. — Кати Райън знаеше, че ще излъчат интервюто още тази вечер и се надяваше да спечели привърженици за своята кауза и професия. След като не можеше да избегне тази загуба на време, можеше поне да се опита да извлече малко полза за медицинската наука.