Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Изглежда, си била права, Сюан — каза кисело Аная. — Не сме успели да измамим гайдините.
— Въпросът е дали ще се съгласи да ни служи — каза Карлиня, а Морврин кимна и добави:
— Трябва да го накараме да разбере нашата кауза така, че сам да пожелае да ни служи. Няма да ни бъде от полза, ако се разчуе, че сме убили или пленили толкова знатен и изтъкнат мъж още преди да сме започнали делото си.
— Да — добави Беонин, — и освен това трябва да му предложим отплата, която да го обвърже твърдо с нас.
— Когато лорд Брин влезе в селото, не му казвайте нищо — каза Шериам на двамата мъже. — Само го доведете при нас. — Веднага щом вратата се затвори след Стражниците, погледът й се втвърди. Сюан много добре познаваше този ясен зелен поглед, от който коленцата на новачките омекваха преди Шериам да е изрекла и дума. — Така. Сега ще ни кажеш точно защо Гарет Брин е тук.
Избор нямаше. Ако я хванеха и в най-малката лъжа, щяха да започнат да я разпитват за всичко останало. Сюан вдиша дълбоко.
— Подслонихме се за през нощта в една ферма край Корски извори, в Андор. Брин е тамошният лорд и…
Глава 28
В капана
Стражник в сиво-зелена камизола пристъпи към Брин веднага щом той подмина първите каменни къщи на селото на гърба на Пътник. Брин щеше да познае, че мъжът е Стражник, още след първите му крачки, дори да ги нямаше взиращите се в него Айез Седай по улицата. Какво, в името на Светлината, търсеха толкова много Айез Седай толкова близо до Амадиция? Според мълвата из селата, през които бе минал, Айрлон се канеше да изяви претенции за този бряг на река Елдар, което означаваше Бели плащове. Айез Седай можеха да се отбраняват добре, но ако Ниал прехвърлеше дори един свой легион през Елдар, много от тези жени щяха да загинат. Освен ако не бе загубил способността си да прецени от колко време един отсечен дънер е бил изложен на въздуха, това място само допреди два месеца трябваше да е било погълнато от леса. В какво се беше забъркала Мара? А беше сигурен, че ще я намери тук — селяците лесно запомняха три хубавелки, пътуващи заедно, особено след като една от тях ги бе разпитвала за посоката на градче, изоставено след Войната на Белите плащове.
Стражникът, едър мъж с широко лице, иллианец, ако се съдеше по брадата му, застана пред дорестия кон на Брин и се поклони.
— Лорд Брин? Аз съм Нуел Дроманд. Елате с мен. Има едни, дето искат да поговорят с вас.
Брин бавно слезе от седлото и заоглежда селището. Простият бозав войнишки сюртук, който носеше сега, беше много по-добър за такова пътуване от сивото копринено палто, с което бе тръгнал — него той беше захвърлил по пътя. Айез Седай и Стражници, както и други, го гледаха мълчаливо, но дори тези, които трябваше да са слуги, не изглеждаха изненадани. А Дроманд знаеше името му. Името му не беше неизвестно, но той подозираше нещо повече. Ако Мара беше… ако трите жени бяха агентки на Айез Седай, това не отменяше клетвата, която бяха положили.
— Води, Нуел Гайдин.
Дори Нуел да бе изненадан от обръщението, не го показа.
Ханът, в който го въведе Дроманд — или по-скоро това, което някога беше било хан — по-скоро приличаше на военновременен щаб — ако Айез Седай изобщо можеха да водят военна кампания, разбира се. Той забеляза Серенла преди тя да успее да го види — седеше в ъгъла с един едър мъж, който най-вероятно беше Далин. Когато тя го видя, почти зяпна, след което го погледна накриво, сякаш не вярваше на очите си. Далин приличаше на заспал с отворени очи, с блуждаещ поглед. Привидно никоя Айез Седай или Стражник не забелязаха влизането му, но Брин бе готов да заложи имението си заедно с прилежащите му земи, че всяка от тях е забелязала появата му. Трябваше да обърне коня и да побегне веднага щом бе разбрал кой обитава селището.
Отваряше си очите на четири, докато се кланяше на шестте седнали Айез Седай, на които го представи Стражникът — само глупак можеше да е небрежен сред Айез Седай, — но вниманието му бе съсредоточено главно върху двете жени, застанали до стената като наказани. Този път поне усмивките на кръшната доманска кокетка бяха по-скоро плахи, отколкото съблазнителни. Мара също изглеждаше уплашена — можеше да се закълне, че е дори ужасена до смърт — но езерносините й очи бяха все така изпълнени с предизвикателство. Тази жена имаше лъвски кураж.
— За нас е удоволствие да ви поздравим, лорд Брин — каза една огненокоса Айез Седай. Беше закръгленка и можеше да привлече вниманието на всеки мъж въпреки пръстена на Великата змия на пръста й. — Ще ни кажете ли какво ви води тук?