Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Много добри бяха тия Айез Седай. Прикоткали го бяха и после го удариха здраво, когато за малко свали защитата. Обзе го някакво смътно чувство, че се досеща защо са си направили труда да го ласкаят така. И беше интересно да се разбере дали догадките му са верни.
— Това не отменя клетвата, която дадоха. Дори все още да бяха Амирлин и Пазителката, по силата на тази клетва пак щяха да бъдат задължени според всички закони, включително и в Тар Валон.
— Щом не възразявате да останете тук — отвърна Шериам, — можете да получите Сюан като лична слугиня, когато нямаме нужда от нея. И трите можете да получите, ако пожелаете, в това число и Мин, която познавате под името Серенла и която би могла да ви служи постоянно. — Странно защо, но това като че ли раздразни Сюан повече, отколкото коментарите за самата нея, и тя замърмори нещо под нос. — И след като нямате възражения, лорд Брин, докато сте с нас, има една служба, която бихме могли да ви предложим.
— Отплатата на Айез Седай не е за пренебрегване — вметна Морврин.
— Ако служите на нас, ще служите на Светлината и на справедливостта — добави Карлиня.
Беонин кимна и много сериозно каза:
— Вие служихте вярно на Мургейз и на Андор. Служете добре и на нас и този път няма да ви се отвърне с прогонване. Нищо от това, за което ви помолим, няма да накърни честта ви, нито ще навреди на Андор.
Брин се намръщи. Ясно, беше нагазил в Играта. Често си мислеше, че Даес Дай-мар са я измислили Айез Седай — те като че ли можеха да я играят и насън. Военната битка със сигурност бе по-кърваво занимание, но и по-честно. Щом бяха решили да му дърпат конците — а все едно щяха да го направят, така или иначе — време бе да им покаже, че поне не е безмозъчна кукла.
— Бялата кула е разцепена — рече той с укор. Шестте чифта айезседайски очи се разшириха, но той не ги остави да го прекъснат. — Аджите са се разцепили. Това е единствената причина всички вие да сте тук. Едва ли сте опрели до още един-два меча — погледна Дроманд и той му кимна, — така че единствената служба, която бихте могли да поискате от мен, е да ви поведа армия. Най-напред да изградя такава, освен ако нямате други лагери с много повече мъже от тези, които забелязах тук. А това означава, че възнамерявате да тръгнете срещу Елайда. — Шериам изглеждаше раздразнена, Аная — притеснена, а Карлиня — готова да проговори, но той не я остави да го направи, а продължи. Да го послушат сега те малко: в следващите месеци едва ли можеше да се очаква друго освен на него самия да му се наложи непрекъснато да ги слуша. — Никога не съм харесвал Елайда и не мога да повярвам, че от нея става добра Амирлин. По-важното е, че мога да изградя армия, която да завземе Тар Валон. Стига да си давате сметка отсега, че това завземане ще бъде кърваво и ще продължи дълго.
— Но ето моите условия — продължи той и при тези думи жените се вкочаниха до една, включително Сюан и Леане. Простосмъртните хора, особено пък мъжете, не можеха да поставят условия на Айез Седай. — Първо, ще командвам аз. Вие ми казвате какво да направя, но аз решавам как. Вие ми заповядвате, но аз се разпореждам с воините си, не вие. Във всеки случай не преди аз да съм се съгласил. — Няколко усти се отвориха, най-напред естествено тези на Карлиня и Беонин, но той продължи. — Аз набирам мъжете, аз ги повишавам в звание и аз ги командвам. Не вие. Второ, ако ви кажа, че нещо е невъзможно да стане, вие премисляте съображенията ми. Не искам да отнема властта ви — бездруго едва ли щяха да му го позволят, — но и не желая да губя войници само защото вие не разбирате от война. — Не че нямаше да се случи, но щеше да е само веднъж, ако имаше късмет. — Трето, започнете ли, ще трябва да продължите докрай. Аз ще си пъхна главата в примка, както и всеки мъж, който ще тръгне под командата ми, и ако вземете след половин година да решите, че Елайда като Амирлин е за предпочитане пред войната, ще стегнете здраво примката около всеки от нас. Държавите може да останат и настрани от гражданската война в Кулата, но ако вие ни изоставите, няма да ни оставят живи. Елайда ще се погрижи за това. Ако не се съгласите с тези условия, не знам как бих могъл да ви служа. Дори да ме вържете със Силата, за да ми среже Дроманд гърлото, или да бъда опозорен и обесен, смъртта все пак ще е някакъв край.
Айез Седай мълчаха. Гледаха го толкова дълго, че сърбежът, който усети между плешките си, го накара да се зачуди дали Нуел вече не се кани да забие там камата си. А после Шериам стана и другите я последваха до прозорците. Виждаше мърдащите им устни, но не можеше да чуе какво си говорят. Щом бяха решили да скрият обсъждането си със Силата — тяхна си работа. Никак не беше сигурен колко щеше да измъкне от това, което им бе поискал. Всичко, ако проявяха разум, но Айез Седай можеха да решат, че и най-непривичните неща са разумни. Каквото и да решаха в края на краищата, трябваше да се съгласи с възможно най-голямата почтителност, на която беше способен. В голям капан се беше вкарал, при това сам си го беше заложил.