Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Разбира се, Шериам Седай. — Нуел стоеше до рамото му. Той беше сигурен, че вече знаят историята, и докато им я разказваше, се увери по лицата им, че е така. Айез Седай не откриваха нищо, което не желаеха да се разбере, но поне една от тях щеше да примигне, когато той спомена за клетвата, ако вече не бяха го чули.
— Ужасна история ни разказвате, лорд Брин. — Тази май се казваше Аная; въпреки лишеното си от възраст лице тя приличаше повече на щастлива селянка, отколкото на Айез Седай. — И все пак съм изненадана, че сте ги преследвали толкова дълго. — Бледите бузки на Мара се изчервиха свирепо. — От друга страна, клетвата е тежка и не може да се нарушава.
— За съжаление — каза Шериам, — засега не можем да ви позволим да ги отведете.
Значи все пак бяха агентки на Айез Седай.
— Тежка клетва, която не бива да се нарушава, и въпреки това смятате да попречите да я изпълнят?
— Те ще я изпълнят — каза Миреле и така изгледа двете до камината, че ги накара да се изправят още повече — а вие можете да сте сигурен, че вече съжаляват, че са избягали, след като са я дали. — Този път се изчерви Амена; Мара изглеждаше по-скоро ядосана. — Но все още не можем да го позволим. — При представянето не беше спомената нито една Аджа, но той сметна, че мургавата хубавица е Зелена, докато набитата кръглолика до нея, Морврин, трябваше да е Кафява. Навярно беше от усмивката, с която Миреле дари Дроманд, когато го доведоха, и от впечатлението, че Морврин непрекъснато си мисли за нещо друго. — Всъщност те не са уточнили кога точно ще ви служат, а ние засега имаме нужда от тях.
Всичко това си беше чиста глупост; той трябваше просто да им се извини, че ги е обезпокоил, и да напусне. Но и това беше глупост — още когато Дроманд се бе приближил към него на улицата, му стана ясно, че едва ли ще може да напусне Салидар жив. В гората около мястото, където бе оставил хората си, сигурно имаше петдесет Стражници, ако не и сто. Джони и останалите нямаше да се оставят току-така, но той не беше ги водил по целия този път, за да загинат. И все пак, след като се бе оказал такъв глупак, че да позволи две хубави очи да го доведат до този капан, беше по-добре да измине и последната миля.
— Палеж, обир и нападение, Айез Седай. Това са престъпленията. Те бяха изправени на съд, бяха осъдени и се заклеха. Но нямам никакво възражение да остана тук, докато приключите с тях. Мара може да изпълнява ролята на мой ординарец, когато нямате нужда от нея. Ще си отбележа часовете, в които е работила за мен, и ще й ги приспадна от службата.
Мара отвори гневно уста, но шест чифта айезседайски очи се извърнаха едновременно към нея, сякаш жените бяха предусетили, че ще дръзне да проговори. Тя помръдна рамене, затвори рязко устата си и го изгледа с ярост, стиснала юмруци. Слава на Светлината, че не държеше нож.
Миреле изглеждаше готова да се разсмее.
— По-добре да изберете другата, лорд Брин. Ако съдя по това, как ви гледа, струва ми се, че ще я намерите за много по-… приветлива.
Той почти очакваше Амена да си пусне боята, но това не стана. А тя наистина го мереше с очи — одобрително при това. Дори отвърна с усмивка на Миреле. Е, в края на краищата беше доманка, при това сега изглеждаше много повече такава, отколкото при последната им среща.
Карлиня, толкова студена, че останалите изглеждаха чак топли в сравнение с нея, се наведе напред. Виж, тя определено го караше да бъде нащрек, както и онази с големите очи, Беонин. Не му беше ясно защо. Освен ако не се бе набутал в някоя Игра на Домове тук. Навярно бе въвлечен точно в това.
— Длъжна съм да ви предупредя — каза хладно Карлиня, — че жената, която познавате под името Мара, всъщност е Сюан Санче, бившата Амирлински трон. Амена всъщност е Леане Шариф, бившата Пазителка на Хрониките.
Той зяпна като селски идиот. Сега, след като му го казаха, можа да улови в лицето на Мара — на Сюан — чертите на онази, която преди време го бе унизила.
— Как? — бе единственото, което успя да промълви. А и едва ли можеше да каже нещо повече.
— Има някои неща, които мъжете е по-добре да не знаят — отвърна хладно Шериам. — Както и повечето жени.
Мара — не, трябваше да мисли за нея с истинското й име — Сюан беше усмирена. Това той знаеше. Сигурно сегашният й вид имаше нещо общо с усмиряването. Ако тази доманка с лебедова шия беше бившата Пазителка, то той бе готов да се обзаложи, че и тя е усмирена. Но да говориш за усмиряване сред Айез Седай бе един от най-добрите начини да провериш колко здрава ти е кожицата. Освен това започнеха ли да се държат загадъчно, Айез Седай нямаше да ти дадат ясен отговор дори да ги попиташ дали е ден или нощ.