Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
— Сега, викаш, по-зле?…
— Много по. Вместо цветни хвърчила се реят сивкави въздушни заграждения. Знамената не са шарени — всички са на една боя. И без звънчета. Шадраваните се сриват за икономия. Събарят или „реконструират“ сгради и павират улици според някакви си централни планове. Строят едни грозни и безлични кошери, функционални до повръщане… Въведени са норми за обличане според общественото положение — нещо, което никога не е било! И последният окаян бедняк, даже далеко от Цитаделата, ходеше пременен и нагизден, сякаш е цар! Сега ги озлобяват, насъскват ги един срещу друг. Премахнати са пазарите. Над всичко се туря контрол. Младежите са под отчет, най-красивите и здравите периодично изчезват… Крайните и гранични територии се бунтуват. На стапелите са забелязани железни кораби с винтове. Познай какви са двигателите! Каторжници.
— Как така изведнъж се е стигнало до това положение?
— Момент, сега ще ти премерят пробната броня.
Доспехите наистина бяха страхотни. Синкаво-черни нараменници като кори на ръгбист, изключително фина ризница в опушено сребристо, нагръдна плоча, коремни пластини… Само че тежеше и убиваше на доста места.
— Като я нагодят, ще ти е по-удобна от анцуг.
— Това на гърба… дето е като ветрило… за какво ми е желязно наметало?
— Това са патерици на криле.
— А?
— Трябва да можеш поне да планираш по въздуха с тях. Бързо се научава. Я ги помръдни.
— Как?
— Ами с мускулите на гърба.
— Как?!
— Концентрирай се, как!
Радослав се напъна.
— Не става!
— Не бе, не ме разбра. Опитай да шаваш с крилете все едно, че са твои. Малко повече воля и концентрация. От змейската кожа трябва да имаш известни наченки на телекинеза. Първо почувствай метала, сякаш ти е имплантиран в раменете… Така.
— Не мога.
— Не се отказвай… така… А! Мръдна!
— С твоя телекинетична помощ.
— Ще потренираме допълнително. Ако не се получи, ще ги махнем.
— Ъмм. Ще потренираме. Макар че не виждам защо да мъкна всичко това…
— Хайде, хайде, на змей криле не му тежат, Радо.
— Да бе… Защо направо не ми присадите живи криле?
— Не ставай глупав. Това са самодивски врътки, а теб нали ще те, хе-хе, натурализираме като шарканче… Телесната ти конструкция не е подходяща. Нов скелет ли ще искаш за мускулатурата на крилете? Търпи!
— Как ми стои? — попита Дичо.
— Джиджен си, не се тръшкай. Направо за снимка с надпис отдолу „Ти — стана ли доброволец?!“…
От последното Радослав се намуси.
Джуджетата му наредиха да се съблече и той покорно засваля бронята сегмент по сегмент. Крилан потропваше с опашка.
— Окей, да продължавам ли? — обади се той, когато Дичо за енти път бе подложен на уточняващите измервания.
— Давай — изпъшка младият мъж. — Докъде бяхме стигнали, всъщност?
— До това как Земемория е заприличала на Кампучия при Пол Пот и Янг Сари. Там е работата, че стана наистина изведнъж. Започна се с едно нахлуване на северните варвари в едно от царствата-гилдии. Гилдиите не държат армии. Наемат доброволци от други острови за войници. И тъкмо в тоя момент, в резултат на някакви странни интриги, багилите на всичките гилдии започнаха да наемат войски. Сякаш варварите нападнаха не два-три острова, ами цяла Борея. Варварите са вид гризачи, сродни са с плъховете, но едри колкото джуджета. От време на време популацията им изведнъж се увеличава в пъти. Дори Мъдреците се случва да сгрешат ще стане ли такъв взрив на раждаемост тази или другата пролет или след пет, десет, или двайсет яра. Наистина са непредвидими. Тогава те хукват към топлите кашепографски широчини. При демографските избухвания се раждат множество безплодни индивиди, на всичко отгоре краткоживущи. И страшно свирепи. Именно такива са в основата на походите, известни като нашествия на северни варвари. Достатъчно е да ги задържиш, да ги отблъснеш, да ги накараш да те заобиколят — и след кане и половина повечето от тях са измрели, а останалите са грохнали от старост.
Обаче този път не измрели и не грохнали. А пък багилите сякаш знаели за това, защото всеки остров започнал да се въоръжава и да мобилизира хора в стражеви дружини. А когато събереш на едно място множество безделници с оръжия, откъснати от привичното им занимание, от близки и семейства, когато те нямат ясна цел, а само несигурно очакване, че плъховете-варвари евентуално ще стигнат до този остров… тогава сам по себе си възниква проблем. Войниците са наемници, дошли на територията на често непозната им гилдия. Уж говорят един език, но различен жаргон и диалект. Избухват свади с местните, кръчмарски сбивания, спречквания на тържището, просто на улицата — ей така зарад нищо.