Слънце недосегаемо (роман-изповед)

… Строят къщи на два-три ката — продължи след кратка пауза Крилан, — обърнати така, че или да обират светлината, или да я отразяват, ако е екваториален район. Варосват ги, често с цветна вар. На прозорците поставят резбовани решетки от камък. В пояса на ураганите зидат масивно, по-граморски някак. Навсякъде по покривите им стърчат ветропоказатели, а там, където ветровете духат почти през целия тин в една и съща посока, се реят и хвърчила. Другата тяхна слабост са шадраваните. С рибки-скокливки, ама пък много прясна вода им отива за тез глезотии, а им трябва и за напояване. В гъстонаселените райони всички хълмове и подножия са терасирани за градини и ниви. Парчетата суша от архипелазите свързват с мостове. По тях, освен че вървят пеш или яздят, тече и прясна вода — от планинските ледници. Южните борейски земи имат гейзери и ползват топла вода. По-далеко отстоящите острови се съединяват с понтони или отново с мостове. Или пък с вълноломи. Самите пристанища, заради високите приливи, са върху салове, но има и каменни — на две нива, с въжени линии за товарене на стоки и пътници. Красива страна. Всеки остров има свой вид морски фарове. Тези кули са нещо като борейския символ на Кашеп. Всеки земеморец е моряк, почти всеки. Кораби, лодки, тръстикови салове, корабосалове, катамарани — вторият символ на Земемория е именно плаващ съд. Както автомобилът е за Америка. А още и рибарските мрежи. В полярните територии обаче имат специален поминък — ловят малки айсберги.

— Айсберги! Тях как ги карат?

— С платна, весла, с малко магия… Китови впрягове. Кроманьонците много ги бива да опитомяват животни, особено ловни. Да, за разлика от граморите, да не споменавам фаморските пък народи. Птици, добитък, кучета, котки — всичко има. Имаше. Освен коне. И много почитат делфините. Смятат ги за свои предци. Дресират моржове, тюлени, косатки, дори кашалоти — последните в миналото са ги използвали за бойни операции. Имат стада ловни акули. Тези неща са ги научили от морските раси…

Ех… — топло въздъхна Крилан. — Какви празненства устройваха! Честваха не само Няманощие и Еднослънцие, всеки нзе на новолуние пееха молби към Нощта да им върне Голямата луна, а после празнуваха. Имаха театър. Само че куклен. Малко суеверно разбират Съдбата — претворяването на жив актьор в роля го смятат за вмешателство в орисията, затова ползват фигурки. Обаче са виртуози на марионетния театър! Наистина беше много приятно в борейските княжества. Всеки остров или архипелаг е княжество със свои порядки и обичаи. По-точно, седалище е на гилдия, оглавявана от багил. Търговски, занаятчийски, риболовни, корабостроителни, зидарски — какви ли не сдружения има. За върховни багили на всяка една гилдия, тоест на всеки един остров, се признават Владетелките. Техният дворец се намира на централния остров на Архипелага, той, както и сушата покрай него, са наречени Цитаделата. Но на практика Владетелките винаги са на път, гостуват за по няколко сола на едно или друго сдружение. Само за празника Еднослънцие се прибират в своя чертог и почиват там седем сола. И пак обикалят… Аз много отгоре-отгоре ти нахвърлях нещата, за да имаш поне бегла представа какво е било в земите, където ще ходим… всъщност, ще се промъкваме…