Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Той погледна към лявата си ръка и видя колко неимоверно е нараснала. Последния човек, когото бе погълнал, го глътна цял и изпита великолепен миг на удоволствие, докато той пищя близо цяла минута в зейналата му паст. А сега остана доволен, като видя, че човешкото лице се е появило на корема му. Той разкърши рамене и усети как грамадните му криле почти докоснаха страните и върховете на павилиона. Трябваше да заповяда да го разширят. Илюзията за Изумрудената кралица можеше да се движи с лекота през шатрата, но Джакан вече бе пораснал близо дванадесет стъпки и докато се хранеше, щеше да продължава да расте. За миг помисли дали да не ограничи яденето, но се отказа — нали трябваше да става все по-силен.
Приведе се да мине под процепа, задържан отворен за кралицата от стражите й. Фадавах и Титула го следваха на почтително разстояние. Никой без магически взор не можеше да види мистичните вериги и нашийници, с които Джакан ги влачеше след себе си.
Армията видя как Изумрудената кралица стигна до голямата шатра, която бе вдигнала за ранените. Тя влезе и завари няколко войника, които се мъчеха да помогнат на издъхващите.
— Напусни — заповяда тя и те се подчиниха бързо, защото знаеха какво ще последва.
Джакан пристъпи към първия мъж — в безсъзнание, но още жив.
Надигна го с една ръка, отхапа му главата и я глътна. Кръвта и жизнените сили, потекли по гърлото му, го изпълниха с почти болезнено удоволствие. Никога един демон не беше се извисявал така стремглаво, не беше ставал толкова могъщ, а все още имаше много да расте. Щеше да стане най-могъщият демонски крал в историята на расата! Нищо не можеше да устои на неговия марш и когато погълнеше цялата тази планета, щеше да използва знанието за разломите, притежавано от тези хора, за да достигне други светове. И рано или късно щеше да стане бог!
Обърна се към един мъж, който едва можеше да се движи поради раните си — очите му се бяха оцъклили от ужас пред страшилището, което току-що бе видял. Джакан разбра, че в жаждата си за кръв е оставил илюзията си да падне и сега болните и издъхващи мъже стенеха в ужас. Ухилен — кръвта още се стичаше по брадичката му — Джакан пристъпи към мъжа, наниза го на един от дългите, си нокти и го вдигна. После щракна със зъби и го погълна, изпълнен с наслада от гърчещото се тяло, плъзгащо се в търбуха му. „Никога не е имало такъв като мен“ — помисли той.
Джакан се обърна към своята кукла, Фадавах, и рече:
— Заповядай щурма! Ще смажем тези нещастни човеци още днес!
Фадавах се обърна, подаде глава от шатрата и извика:
— Заповед до всички части! Атака!
„Скоро — помисли Джакан — ще пирувам с хиляди, а после ще стигна това място, Сетанон, и ще видя какво толкова ме зове там.“
Калис се усмихна.
— Като развързване на възел е!
Беше положил двете си длани върху Камъка на живота и пулсиращата зелена светлина го къпеше, обливаше го, проникваше. Той никога не беше изглеждал толкова одухотворен, жив и силен.
— Какво виждаш? — попита баща му.
— Татко — каза захласнато Калис, — виждам всичко!
От върха на изумруда се издигна шест стъпки висок, въртящ се около оста си стълб от зелена енергия и зави с пронизителен звук. Сред пламъка примигнаха лица и мечът на Томас се вдигна в готовност.
— Валхеру! — дрезгаво прошепна той, готов за битка.
— Не — каза Калис. — Това е само ехо от някогашното им съществуване. Онова, в което са се стремили да се превърнат, им е убягнало. Онова, за което са се върнали, за да си го възстановят, никога не е било тяхно. — Той се обърна и погледна баща си. — Бъди готов.
— За какво?
— За промяната. — Калис затвори очи и пламъкът се изстреля нагоре, в тавана на пещерата, пробяга по скалната повърхност и се разгърна в кръг. След като се ушири, кръгът изтъня и се смали до смътно бледозелено върху златното сияние на защитния екран на Накор.
Томас се смъкна на колене, ръцете му изтърваха меча и от него се изтръгна болезнен стон. Стисна гърдите си като в агония. Пъг притича до него.
— Какво има?
Томас бе стиснал зъби и се тресеше. Не можеше да отговори.
— Онова, което беше валхеру, се върна на света — каза Калис.
Пъг остави Томас и отиде при него.
— Ще живее ли?
— Да — отвърна Калис. — Той е повече от валхеру. Като мен.
Тогава Пъг видя, че Калис също претърпява болезнено превращение, щом наследената от него част от валхеру се разкъса отвътре. По челото му потече пот и мишците му затрепериха, но очите му пламтяха и погледът му оставаше прикован в Камъка.