Фурията на курсора

— Като знам как обикновено обичате да закъснявате, Инвидия — каза тя, — очаквах да бъдете по-толерантни към закъснението на някой друг.

Тя пристъпи на покрива, веднага се обърна и подаде ръка надолу към Рук. Младата шпионка изглеждаше замаяна, олюляваше се и ако лейди Плацида не я подкрепяше, Рук щеше да падне.

Амара почувства, че сърцето й спира за един ужасен и сякаш вечен миг, след което Бърнард се появи зад Рук с лък в ръка, с бледо и мрачно лице. Той побутна шпионката с ръка отзад, давайки й повече или по-малко правилна посока на движение.

Вълна от облекчение я заля и тя плътно стисна ръце и отпусна глава, ослепена от бликналите сълзи.

— Какво стана?

— Калар се опита да ни изгори — дрезгаво отговори Бърнард. — Лейди Пласида се опита да му попречи. Тя ни защити от пламъка, а след това запечата стълбите с камъни.

— Той искаше да каже: „Лейди Плацида и АЗ запечатахме стълбите с камъни“ — подчерта лейди Плацида. — Въпреки че вашият приятел получи удар по главата от някакво парче. Изтощих се и на Калар няма да му отнеме много време да отвори проход през камъните, застанали на пътя му. Трябва да побързаме.

Преди още да довърши, вятърът се усили до познатия рев на обединен въздушен поток и рицарите Аери, наемниците на лейди Акватайн, се спуснаха надолу, след което тежко и тромаво се приземиха, удряйки паланкина върху каменната настилка на покрива.

Амара призова Сирус, подготвяйки се да увеличи собствената си бързина, и установи, че връзката й с фурията е отслабнала и е станала нестабилна. Тя изруга и закрещя:

— По-бързо! Мисля, че въздушните фурии на Калар се намесват, за да попречат на бягството ни!

— Добре поне, че управлението им го задържа на долните етажи — каза лейди Акватайн. — Ще се опитам да му се противопоставя, докато не се отдалечим. В каретата!

Тя скочи вътре, следвана от Одиана, Алдрик и Елания Атикус.

Докато Бърнард покриваше входа с лък в ръце, Амара свали смутеното дете от гърба си и го подаде на лейди Плацида. После помогна на замаяната Рук да влезе в каретата, която бързо стана доста пренаселена.

Тогава камъкът отново потрепери под краката й, принуждавайки я да погледне нагоре — и то точно навреме, за да види два гаргойла, същите като онези, с които се бе била лейди Плацида, да се изкачват по каменната стена в съседство до кулата, ноктите им се забиваха в камъка, сякаш беше глина.

— Бърнард! — извика Амара и посочи към тях.

Съпругът й се обърна, изпъна тетивата до бузата, както правеше винаги, и от чист рефлекс пусна стрела в по-близкия гаргойл.

Амара беше сигурна, че изстрелът най-вероятно ще е напълно безполезен, като се има предвид, че гаргойлите са направени от камък и че вятърът, причинен от рицарите Аери, правеше такива изстрели невъзможни за всички, освен за най-добрите стрелци.

Но Бърнард беше един от най-добрите и Амара разчиташе на смъртоносната му комбинация от свръхчовешка сила на земен призовател, съчетана с абсолютната, смъртоносна точност на стрелец, призовател на дърво.