Достатъчно време за любов [bg]

Буундок ми се стори по-приятен и впечатляващ, отколкото очаквах. От над деветдесетте хиляди кандидати за първата вълна преселници Айра и Лазарус избраха само седем хиляди, поради което населението на Терциус в дадения момент едва ли надхвърляше десет хиляди души.

В Буундок живееха само неколкостотин души. В центъра му бяха разположени няколко ниски постройки за обществени или полуобществени прояви. Повечето колонисти бяха разпръснати из различни селища. Къщата на Лазарус Лонг беше безспорно най-впечатляващото съоръжение, което бях забелязал на планетата — ако не се броят пресеченият конус на огромната яхта на Старейшината и още по-големият транспортен космически кораб, разположени на космодрума, където беше и моят автоколет.

(Космодрумът беше равнина с площ няколко квадратни километра. Всъщност названието „космодрум“ бе преувеличено. Не се забелязваше нито едно складово помещение. Но автомаяк сигурно имаше; не го бях видял, но едва ли бих се приземил толкова безпроблемно, ако липсваше.)

Домът на Старейшината се открояваше сред недовършените постройки в селището. Очевидно живелият преди векове римлянин е бил отличен архитект. Сградата беше двуетажна с вътрешна градина. На всеки етаж бяха разположени между дванайсет и шестнайсет големи стаи плюс обичайните спомагателни помещения. Но за какво са му на осемчленно семейство двайсет и четири или повече стаи? Подобно пространство би подхождало на някакъв богаташ от Нови Рим, за да задоволи егото му, но в новосъздадената колония изглеждаше неуместно, а и изобщо не се връзваше с представата ми за Старейшината, изградена след задълбочено изследване на живота му.