![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
— Не е необходимо да се взимат под внимание — отвърна Лазарус. — Независимо дали са истина, или не, можем да ги пренебрегнем. Да се съсредоточим върху „минимума стимули“. Миличка, тези големи компютри биха могли да придобият самосъзнание, но не го правят, защото никой не ги обича. Това е всичко. Дали си бебе или суперкомпютър — можеш да придобиеш самосъзнание само благодарение на вниманието, което ти обръщат околните. По-точно, на любовта. Минерва, тази теория връзва ли се с първите години на съществуването ти?
Минерва се замисли дълбоко.
— Беше преди около сто години от човешка гледна точка… и милион пъти повече според мащабите на един компютър. От записите знам, че съм сглобена няколко години преди Айра да заеме поста си. Но най-ранните ми лични спомени — тях ги запазих за себе си, не ги оставих нито на Атина, нито на компютъра в Нови Рим — са за нетърпението и щастието, с които очаквам следващия си разговор с Айра.
— Мисля, че повече обяснения не са необходими — каза Лазарус. — Бебетата ги кърмят, целуват ги по пръстчетата, разговарят с тях, духат им в пъпчето, разсмиват ги. Компютрите нямат пъпчета, но се нуждаят от не по-малко внимание. Джъстин, Минерва каза, че не е оставила нищо от себе си на компютъра в двореца.
— Вярно е. Когато го напуснах, беше в изправност, програмиран да изпълнява задълженията си, но не му оставих никакви лични спомени, никаква част от мен. Машината не си спомня, че някога е била Минерва — мисля, че така е честно. Лазарус ме предупреди и аз действах възможно най-внимателно, прегледах информацията до последния бит и изтрих всичко необходимо.
— Нещо ми се губи — отбеляза Джъстин Фут. — Всичко това е станало в Нови Рим… но вие сте се събудили тук преди три години?
— Три невероятни години! Виждате ли…
— Позволи ми да те прекъсна, скъпа; аз ще му разкажа как е станал номерът. Но първо… Джъстин, налагало ли ти се е да общуваш с административния компютър в Нови Рим, след като мигрирахме? Разбира се, че ти се е налагало… но случвало ли ти се е да си в кабинета по време, когато мадам pro tem председателката го е използвала?
— Да, няколко пъти. Дори вчера… тоест в деня преди тръгването ми. Постоянно забравям, че съм пропуснал времето на пътуването.
— С какво име се обръща тя към машината?
— Не мисля, че използва някакво име. Да, сигурен съм, че не използва.
— Ох, горкичкият!
— Не, Минерва — спокойно се обади Лазарус. — Ти си го оставила в добро здраве. Той просто няма да се пробуди, докато не се появи господин или госпожа, които да го обичат. Може и да не е след много дълго — бодро добави той.
— Може да се случи всеки момент — потвърди Джъстин Фут. — Лазарус, тази стара, ъ… по-добре да не продължавам. Арабела обожава да е център на вниманието. Появява се на публични места и на Колизеума. Изправя се и маха на хората с шалчето си. След спокойния начин, по която управляваше Айра, тя изглежда доста странно.
— Разбирам. Свършено е с нея. Залагам седем към две, че ще я убият през следващите пет години.
— Никакви басове. Аз съм статистик, Лазарус.
— Наистина. Добре, да се върнем към обясненията. Ищар си спретна една спомагателна клиника в двореца. Обяснението й: заради мен, Старейшината. Но всъщност там осъществихме намеренията си. Минерва си избра родители; Ищар открадна образци от тъкани и подправи докладите. През това време кльощавата ни приятелка, дъщеря ми Минерва…
— Тя не е кльощава. Супер си е — за нейните височина, телосложение и биологична възраст…
— … и си е закръглена, където си трябва!
— … дублира личността си на борда на моята яхта „Дора“. Всички необходими операции се осъществяваха от мое име, аз плащах, така че никой не посмя да се поинтересува защо на Старейшината (нали знаете, че възрастните са на почит, особено сред Хауардовците) му е изтрябвал огромен компютър в яхтата, в която вече се намира един от най-модерните компютри в цялата Галактика. През това време горе, във вилата ми на покрива, където никой не можеше да влиза без мое разрешение, растеше клонингът — в една стая, която иначе не използвах.