![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Защо? Ние често бяхме вечеряли заедно и — ако може да се вярва на чутото от мен същия следобед — тя бе готова живее заедно с мен, ако го желая. Дали го желаех? Петдесет години по-рано при всяка наша среща й бях предлагал брачен договор на каквито поиска условия и бях спрял чак след като тя търпеливо и с мек тон ми обясни, че не иска да има повече деца и не възнамерява да се омъжва отново.
И ето че пак беше пред мен — подмладена (не че това имаше значение), изглеждаща млада и изпълнена със сили… и колонистка. Зачудих се кой ли я бе убедил да емигрира? Завидях му — трябваше да е някой със свръхчовешки способности. Както и да е — ако Тамара беше готова да раздели с мен леглото си, дори само за една нощ — заради старото ни познанство, аз с радост бях приел този дар на боговете. Тамара! Името й звучеше като камбанен звън за мен.
Тя разцелува двете мокри момичета, а после скочи във водата и целуна и мен.
— Скъпи мой — прошепна меко, — скъпи! Когато чух, че си тук, на бегом се втурнах насам. Ми ларона д’вашти мийд ду?
— Да! И всяка друга нощ, в която си свободна.
— Не толкова бързо по английски, дорийт ми; уча го — бавно, защото дъщеря ми иска помощниците й в клиниката за подмладяване да говорят на език, непознат за повечето от пациентите… и защото в нашето семейство се говори по-скоро на английски, отколкото на галакта.
— Значи сега си подмладител? И имаш дъщеря тук?
— Ищар, детер ми; не знаеше ли, пецан ми-ми? Не, само медицинска сестра съм. Но се уча и Ищар казва — надява се, че ще стана помощник-техник след половин шепа години. Прекрасно — не е ли?
— Да, прекрасно е. Но каква загуба за изкуството!
— Бланджор — рече тя радостно и разроши мократа ми коса. — Тук даже подмладена — забеляза ли? — с изкуството не мога да се изхраня. Прекалено много желаещи, мили, млади и красиви… — Близначките, които стояха около нас и слушаха, замръзнаха за момент. Тамара ги прегърна и ги притегли към себе си. — Ето ти пример. Това са ми внучките. Нетърпеливи са да израснат по-високи, за да могат да легнат и пак да станат ниски. — Тя целуна и двете. — Какви огнени къдрици имат. Аз нямам.
Започнах да обяснявам, че нито възрастта, нито червените къдрици имат значение, но се усетих, че подобен комплимент за Тамара можеше да стане причина за „плач с треперещи брадички“. Късно — фонтанът отново изригна:
— Лельо Тами, ние не сме нетърпеливи…
— … само практични и подготвени…
— … във всеки случай той не иска да се омъжи за нас…
— … той просто ни дразни…
— … и ти не можеш да бъдеш наша баба…
— … защото тогава щеше да си баба и на нашето старче приятелче…
— … което е нелогично, невъзможно и смешно…
— … затова си оставаш просто нашата „леля Тами“.
Щях да сметна логиката им за двойна ентимема82, ако не беше тоталният безпорядък в разсъжденията им; все пак се съгласих с тях, защото не можех да си представя Тамара като баба на Старейшината. Така че смених темата:
— Тамара, скъпа, ще ми позволиш ли да ти сваля сандалите и да ги изнеса навън и да ги сложа да се сушат?
Не се наложи Тамара да ми отговаря.
— Трябва да побързаме, за да успеем навреме…
— … защото мама Хамадриад приключва с лицето му и ще се прехвърли на гърдите му…
— … и ако не побързаме ще се наложи да отидем на вечеря абсолютно голи…
— … а на парти не се отива никога в подобен вид…
— … и вие двамата е добре да побързате…
— … защото приятелчето ще хвърли яденето на прасетата. Извинявайте!
Измъкнах се от басейна и Тамара заразтрива гърба ми. Това не беше наложително, тъй като наблизо имаше сешоарна, но когато Тамара ми предложи нещо, винаги отговарям с „да“. Подсушаването отне известно време: докосвахме се един-друг и разговаряхме. Нима може човек да си прекара времето по по-приятен начин?
Когато приключихме, се запитах дали да не използвам козметика (по принцип не употребявам козметични препарати често, ограничавам се с депилатори), но в този момент една от близначките се върна тичешком и ми връчи синя хламида. Изрече запъхтяно:
— Лазарус ви предлага тази дреха; ако не ви хареса, ще ви донеса нещо друго, но всъщност може и да не обличате нищо, тъй като през нощта е топло, а и вие сте член на семейството ни, защото сте баща на Минерва, значи сте един от нас.
82
Ентимема — в традиционната формална логика такова дедуктивно умозаключение, в което не е изразена в явна форма някаква част: или една от предпоставките, или заключението. — Бел.прев.