Достатъчно време за любов [bg]

— Между другото, къде е Атина? Главният компютър, имам предвид.

— Тук. Тя построи подземните етажи, докато все още се намираше в „Дора“. Премести се в тях и после изгради над себе си нашия дом.

— Компютърът предпочита да се чувства в безопасност и да е близо до хората, с които общува — простичко рече Минерва. — Лазарус… извинявай, скъпи, но ти нещо си се объркал. Тези събития се случиха не преди три години, а доста по-отдавна.

— Уф, да, наистина. Минерва, когато станеш на моите години — а на теб несъмнено ти предстои дълъг живот — и ти ще бъркаш последователността на събитията. Късата памет на съществата от плът и кръв е нещо, което е трябвало да приемеш още преди да се преселиш в новото си тяло. Поправка, Джъстин — Минерва проектира сградата, не Атина.

— Атина е тази, която я построи — уточни Минерва. — Оставих на нея всички технологични подробности, запазих за себе си само най-общи спомени.

— Който и да е строителят, съоръжението е прекрасно — казах аз.

Внезапно се разстроих. Едно е да възприемеш объркващата идея, че младата жена пред теб някога е била компютър и да си спомниш, че някога, на много светлинни години разстояние, си работил с този компютър. Но нашият разговор изведнъж ме накара да почувствам в сърцето си, че очарователното момиче, чиято топла ръка лежеше в дланта ми, наистина до неотдавна е била компютър и е проектирала сградата. Този факт ме разтърси — въпреки че съм стар историограф и загубих способността си да се учудвам още преди първото подмладяване.