Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Когато настъпи времето на миграцията, доста големият куфар с доста малкия клонинг вътре потегли към космодрума като част от моя багаж и бе натоварен в „Дора“, без да бъде отварян — нали принадлежеше на председателя… помните, че не върнах на Арабела председателското чукче, докато корабите ни не излетяха в космоса; аз, Айра и останалите от компанията потеглихме последни.
Докато качвах клонинга на борда, Минерва напусна административния компютър и окончателно се пресели в „Дора“. При това тя успя да съхрани всичките си спомени, Голямата библиотека и пълния архив на клиниката „Хауард“, в това число секретните и конфиденциални данни. Джъстин, това беше най-хубавата ми и чисто свършена незаконна афера за времето след открадването на „Ню Фронтиърс“. Но аз не ти разказвам тази история, за да се похваля — или поне не само затова, — а за да разбера наистина ли бяхме толкова ловки, колкото ни се струваше. Чул ли си някакви слухове? Ти самият нищо ли не заподозря? А Арабела?
— Сигурен съм, че Арабела не знае нищо. Нито пък съм чул Нели Хидергард да има някакви здравословни проблеми. Мм… но аз имах известни подозрения.
— Наистина ли? И къде сме се издънили?
— „Издънили“? Не е точната дума, Лазарус. Минерва, помните ли как протичаха разговорите ни по времето, когато Айра беше председател?
— В най-дружелюбен тон, Джъстин. Вие винаги ми обяснявахте какво точно искате, вместо просто да ми дадете команда. После винаги си бъбрехте с мен, бяхме много мил и за никъде не бързахте. Ето защо запазих най-топли спомени за вас.
— Именно поради това, Лазарус, почувствах, че има нещо гнило. Седмица след потеглянето ви ми се наложи да се обърна за нещо към административния компютър. Представете си следната ситуация: имате стар приятел с приятен глас — той не се е променил, Минерва; познах го, макар че бях озадачен от външността ви. Отивате при този свой стар приятел, и изведнъж ви отговарят монотонно, без никакво чувство: „ПРОГРАМАТА ОТСЪСТВА… ПОВТОРЕТЕ… ВЪВЕДЕТЕ ПРОГРАМАТА“. Няма да е трудно да се досетите, че старият ви приятел е мъртъв. — Той се усмихна на Минерва. — Трудно е да опиша каква бе радостта ми, когато узнах, че този мой стар приятел се е преродил като младо красиво момиче.
Минерва стисна ръката му; страните й леко се зачервиха, но не каза нищо.
— Хм… Джъстин, спомена ли на някого за това?
— Прародителю, да не ме мислите за глупак? Знам си работата.
— Моля за извинение. Не си глупак, стига да не се върнеш да работиш за старата кранта.
— А кога ще дойде следващата вълна емигранти? Мъчно ми е да изоставям работата си, след като съм посветил толкова време на изучаването на живота ви. А и изобщо не си представям живота си без личната си библиотека.
— Така или иначе, сър, едва ли тук ще се отбие някое такси в този късен час. Да обсъдим въпроса по-късно — обади се Лазарус и добави: — А ето го и нашия дом.
Джъстин Фут хвърли поглед към къщата, заобиколена от дървета, и се обърна към Минерва:
— Не разбрах нещо, което казахте по-рано, братовчедке. Вие заявихте, че сте ми много задължена заради милия начин, по който съм се държал към вас в Нови Рим. Но вие бяхте не по-малко любезна към мен. По-скоро аз съм ви задължен — винаги сте ми оказвали необходимата помощ.
Вместо да отговори, Минерва погледна към Лазарус.
— Това си е твоя работа, скъпа — отвърна той.
Минерва въздъхна и каза:
— Възнамерявам да кръстя децата — те ще бъдат двайсет и три — на имената на двайсет и тримата си родители.
— Така ли? Изглежда ми напълно уместно.
— Вие не сте ми братовчед, Джъстин, а сте ми баща. Един от бащите ми.
Вариации на тема XIV
Вакханалия79
Пътеката преминаваше през горичката от дяволски дървета в северния край на Буундок, след което завиваше надясно, към дома на Лазарус Лонг, но аз едва забелязах всичко това, защото бях зашеметен от изявлението на Минерва Лонг. Аз съм неин баща? Аз?
— Затвори си устата, синко — каза Старейшината, — става течение. Скъпа, ти го порази.
— О, боже!
— Престани да се правиш на изплашена сърничка или ще бъда принуден да те хвана за носа и да ти излея в устата две унции80 осемдесет градусов алкохол, разреден с плодов сок. Не си направил нищо лошо. Представлява ли интерес за теб алкохолът, Джъстин?
79
Вакханалия — в Древна Гърция и Рим — празник в чест на бога на виното и веселието Вакх (Бакхус). — Бел.прев.
80
Унция — 2,3495 г. — Бел.прев.