Достатъчно време за любов [bg]

— Минерва можеше да си избере мъжко тяло, двуметров ръст, тегло над сто килограма… Но тя предпочете да бъде такава, каквато е: стройна и стеснителна жена… Всъщност за стеснителността не съм много сигурен. Какво ще кажеш, скъпа?

— Лазарус, никой не знае кои гени са носители на това качество. Обаче смятам, че съм го наследила от Хамадриад.

— Аз пък смятам, че е от компютъра, който познавах… при това си прибрала стеснителността си оттам изцяло — в Атина безспорно няма и капка свян. Както и да е. Някои от родителите на Минерва вече са мъртви; други са живи, но изобщо не подозират, че са станали донори на образци от тъканта си. Трети — като мен и Хамадриад — са хем живи, хем знаят, че са родители донори. Ще срещнеш някои от останалите родители, Джъстин — те живеят на Терциус и за тях случилото се не е тайна. Но Минерва няма близка роднинска връзка с никой от тях. Какво е една двайсет и трета? Генетикът консултант дори не би използвал помощта на компютър, веднага ще каже, че рискът е абсолютно приемлив. Още повече че сред предшествениците на родителите на Минерва не са известни хора с увреждания. Ти можеш да й направиш дете без никакви притеснения. Аз също мога.

— Но ти ми отказа! — Изведнъж стеснителността на Минерва изчезна, а в очите й проблесна гняв. Реакцията й на думите на Лазарус ме смая.

— Хайде, хайде, скъпа! Та тогава ти беше само на година! Още не беше достатъчно голяма, въпреки че Ищар се погрижи първата менструация на клонинга да бъде още преди ти да се пренесеш в него. Попитай ме друг път; може да останеш изненадана. Джъстин, просто исках да хвърля светлина върху роднинската ви връзка с Минерва. Подобна връзка съществува, да, но е достатъчно малка, за да може да изпитвате помежду си и други чувства, освен роднински.

— Поласкан и зарадван съм — отвърнах аз, — обаче не мога да разбера защо сте избрали точно мен.

— Ако искаш да узнаеш коя твоя хромозомна двойка е използвана и защо, обърни се към Ищар, тя ще се консултира с Атина и ще ти каже. Съмнявам се, че Минерва все още помни тези подробности.

— Но аз помня! Реших да запазя тези спомени. Джъстин, исках да притежавам математически способности. Трябваше да избирам между вас и професор Оуенс. Избрах вас, защото сте ми приятел.

Виж ти! Джек Харди-Оуенс е блестящ теоретик. В сравнение с него аз съм най-обикновен математик.

— Каквито и да са били причините, скъпа братовчедке, аз съм щастлив, че сте ме избрал за един от своите родители донори.

— Кацаме! — обяви едно от червенокосите момичета, Лапис Лазули. Малката нула-гравитационна лодка се приземи. Изненадващо бе, че една нова колония разполага с подобно най-модерно средство за придвижване.

— Благодаря ви, капитане! — отвърна Лазарус.

Близначките изскочиха от лодката. Аз и Старейшината помогнахме на Минерва да слезе. Тя прие с изящно достойнство съвсем ненужната наша подкрепа — друг изненадващ за мен аспект на колониалния живот; в Нови Рим предпочитат да минават без подобни архаични церемонии.