Достатъчно време за любов [bg]

Първо ме намазаха целия с благоуханен течен сапун и настояха за същата услуга от мен, а когато се опитах да им откажа, ме заплашиха с „плач и треперене на брадичките“. Накрая заявиха, че чичо Глупи (старият ми приятел Обадия, понастоящем Галахад) ги къпе по-хубаво, въпреки че на всеки е известно колко мързелив е той. А може би не ги харесвам достатъчно, за да искам да им разтрия хубаво гърба? Ако се оженя за тях, ще ми се наложи да летя на техния кораб; разбира се, те са още девствени — не защото нямат възможност да се освободят от девствеността си, да не съм се притеснявал за това, тъй като мама Хамадриад и мама Ищар ги въвеждат в тънкостите на сексуалността и охотно ще ускорят обучението им, ако поискам да се оженя за тях… Нали, мамо Хамадриад? Кажи му!

Хамадриад, която на метър разстояние от нас сапунисваше Айра, увери момичетата, че точно така ще постъпи, ако те ме убедят да се оженя за тях по-бързо. Знаех, че девойките се шегуват с мен, а майка им — една от майките им — се включва в играта им, но все пак се замислих — дали не пропускам великолепна възможност? Лазарус бе достатъчно близо, за да чуе всичко, но не им нареди да спрат да ме дразнят, а вместо това ме посъветва да не сключвам с тях договор за по-дълго от десет години, тъй като такава е горната граница на евентуалния им интерес към мен. Момичетата се възмутиха от изявлението му, но той им каза, че е най-добре да си измият краката, ако са решили да се омъжват същата вечер. Те се раздразниха още повече, прекъснаха къпането ми и го нападнаха от двете му страни.

Подхванал опитващите се да се съпротивляват момичета под мишниците си, Лазарус се поинтересува дали приемам да съм им настойник, или просто да ги хвърли в дълбокия край на басейна.

Наложи се да се приема. Измихме се под душовете и се насочихме към басейна. Тъкмо бях влязъл до раменете във водата и придържах момичетата, които не достигаха до дъното, когато нечии длани закриха очите ми.

— Лельо Тами! — извикаха момичетата и бяха извън басейна още преди да успея да се обърна.

Пред мен бе Тамара Спърлинг. Мислех си, че е на Секундус и се наслаждава на живота в провинцията. Тамара Великолепната, Тамара Уникалната — най-великият артист в своята професия, и то не само според мен. Сигурен съм, че имаше и много други мъже, които се обрекоха на безбрачие, след като тя напусна Нови Рим.

Тя бе влязла в къщата, беше видяла къпещото се семейство, бе хвърлила роклята си в градината и дори без да има време да свали сандалите си, беше закрила очите ми с длани.