Произход на политическия ред [bg]

Унгария в началото на XIV в.

Първият резултат от тази слабост на централната власт е опустошаването на Унгария от монголците, които след завладяването на Русия през 1241 г. нахлуват в Унгария. Крал Бела IV прави опит да укрепи позициите си, като кани голям брой езически кумани в Унгария, с което вбесява аристократите и те отказват да се сражават на негова страна. Куманите така или иначе не вземат участие в сраженията и унгарската армия е унищожена в битката при Мохи. Монголите окупират цялата страна и се оттеглят, защото научават за смъртта на великия хан в Монголия.

Военната уязвимост на Унгария става повод за предприемане на държавно строителство. Унгарците нямат никаква представа дали монголите няма да се върнат или няма да бъдат нападнати от друг нашественик от изток. В очакване на бъдещи заплахи по–късни крале като Лайош I предприемат значителни военни операции, за да разширят господството на Унгария над Балканите, та дори чак до Неапол. Държавата осъществява редица реформи, за да се предпази от нападения. Изградени са голям брой каменни крепости и укрепени градове на мястото на дървените и тухлените постройки, които се оказват лесна плячка за монголите, леката кавалерия е заменена с тежко бронирани рицари по западноевропейски модел.

Военният натиск принуждава унгарския крал да подкрепи интересите на дребното дворянство. Въпреки това войници и служители от тази класа не са включени директно в централната държавна структура. Слаби следващи крале им позволяват да постъпват на служба при великите барони, което благоприятства появата на обособена, многочислена благородническа класа. Кралските войници и стражите на замъците, които подкрепят Златната була през първото десетилетие на XIV в., вече виждат, че интересите им не са на страната на краля, а на бароните.

Резултатът е изключително слаба държава и силно общество, в което господстват олигархични земевладелски интереси. Унгарската аристокрация, включително наскоро титулуваното дворянство, притежава имуществото си изцяло без каквито и да било задължения в служба на краля. В края на династията на Арпадите през 1301 г. кралят е само фигурант, тъй като не разполага със значителни собствени сили или ресурси, нито пък се разпорежда над силна централизирана бюрокрация. При управлението на следващата Анжуйска династия процесът на децентрализация мигновено е прекратен, но с края на династията през 1386 г. аристокрацията много бързо възвръща позициите си.

Като демонстрация на непредвидимостта на човешките институции възникването на силна държава в Московското княжество се дължи до голяма степен на факта, че династията основоположник последователно създава мъжки наследници чак до края на XVI в. Унгария за разлика от това е разтърсвана от непрекъснати междуособици за наследяване на короната заради краткотрайните си династии и чуждия произход на много от кралете. Претендентите за крал получават короната само срещу възстановяване на ресурсите на аристокрацията; при управлението на крал Сигизмунд много замъци на монархията минават под контрола на аристокрацията.

Нещо повече, благородническото съсловие в Унгария успява да институционализира своята власт под формата на парламент, чиито правомощия надвишават тези на френските суверенни съдилища, на испанската Кортеса и на Земския събор в Русия. Още преди Джон Лок благородническото съсловие „провъзгласи правото си да защитава благосъстоянието на кралството дори срещу краля, ако той се опита да действа против общия интерес" и дори хвърля в затвора един крал на това основание. Прецедентът да се свиква парламентът води началото си от времето на Златната була, а от средата на първото десетилетие на XV в. националният парламент се свиква ежегодно и има правомощия да избира крале. За разлика от английския парламент обаче унгарският е доминиран от едрите аристократи земевладелци и представлява интересите единствено на аристократичната класа. По думите на историка Пал Енгел: „Същността на новата система беше радикално разширяване на правото за вземане на решения, което на теория да имат всички земевладелци в кралството, но на практика само онази част от тях, които бяха свързани с политиката – аристократите.“ Преди това градовете имат право да участват, но с намаляването на тяхното влияние това приключва. (Конфигурация на политическата власт в средновековна Унгария е показана на фиг. 3.)