Произход на политическия ред [bg]

Последна възможност за изграждането на по–силна държавна власт в Унгария настъпва със засилването на османската заплаха от югоизток през втората половина на XV в. През 1446 г. парламентът избира аристократа земевладелец Янош Хуняди за регент, който печели огромен престиж благодарение на поредицата военни победи над турците, включително героичната защита на Белград през 1456 г. В резултат на това през 1458 г. синът на Янош, Матиаш Корвин, е избран за крал, който успява в продължение на над тридесетгодишното си управление да модернизира централната власт в унгарската държава. Това включва създаването на могъщата Черна армия под прякото управление на краля на мястото на зле дисциплинираните, получастни армии от благородници, на които се крепи военната мощ; укрепване на кралската канцелария и нейния персонал със служители с университетско образование на мястото на старите патримониални служители благородници; налагането на митнически такси и преки данъци, както и рязко покачване на данъчната тежест от централната власт. Благодарение на тези нови инструменти на властта Матиаш Хуняди успява да спечели забележителни военни победи срещу турците в Босна и Трансилвания, както и срещу Австрия, Полша и Силезия.

Матиаш Хуняди е движен от военна необходимост към модернизиране като други абсолютистки монарси през този период. Но за разлика от кралете на Франция и Испания той има срещу себе си изключително могъщо и добре организирано благородническо съсловие. Това го принуждава редовно да се консултира с парламента, който го е избрал. Неговите военни успехи принуждават аристократите да му предоставят значителна свобода на действие, но те негодуват срещу увеличаването на данъчната тежест и незачитането на тяхното мнение при вземането на решения. И когато през 1490 г. Матиаш умира, аристокрацията си възвръща повечето от привилегиите, които им отнема централната власт през предходния половин век и прави всичко възможно, за да възстанови status quo ante[171]. Бароните поставят на престола един слаб чужд принц[172], лишават Черната армия от средства, след което я изпращат да се сражава срещу турците и тя бива унищожена. Аристократите намаляват данъчната си тежест със 70–80% за сметка на отбранителната способност на страната.

Унгария отново е превърната в децентрализирана, незначителна държава. Последствията не закъсняват, когато през 1526 г. една зле дисциплинирана армия от благородници е победена от Сюлейман Великолепни в битката при Мохач, в която унгарският крал е убит. Спектакълът на разкъсвани от раздори барони, които са по–заинтересовани да защитят собствените си интереси за сметка на държавата, отколкото да защитят страната, отново се повтаря, както при монголското завоевание. Унгария загубва своята независимост като нация и е разделена на три части, контролирани от австрийските Хабсбурги, османците и една турска васална държава в Трансилвания.