Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Гейдж хвана моряка през раменете и го повлече към скелето.
— Веднага щом го сложа в ковчег, ще се върна и ще ти помогна.
Напрегнала всичките си сили, Шимейн решително изправи снага и постепенно самообладанието й се възвърна. Когато се почувства по-спокойна, тя отиде до къщата и набързо обясни на Уилям какво се е случило. Негова светлост я увери, че ще се погрижи да сложи Андрю да спи, без момчето да разбере за инцидента на кораба. Шимейн стисна ръката му с благодарност и обич. За нейна изненада Уилям улови пръстите й и ги поднесе към устните си. Не каза нищо. Нямаше и нужда. С всеки изминал ден привързаността му към новата му снаха ставаше все по-очевидна. В края на краищата, днес тя за втори път бе убила човек, за да спаси сина му.
Шимейн облече една стара рокля и престилка, върна се на палубата на кораба с кофа сапунена вода, четка и няколко парцала, коленичи върху дъските и се зае да търка съсирената кръв. Беше се надявала да прекара няколко блажени мига насаме със съпруга си и да сподели радостта му от продажбата на кораба, но сега искаше само той да е някъде наблизо, да усеща успокояващото му присъствие. С падането на вечерта започваше да се чувства несигурна и копнееше да се прибере в къщи и да намери покой и утеха при своето семейство. Боеше се да стои сама. Изпитваше нелепото усещане, че някой я наблюдава, но си повтаряше, че това е заради ужаса, който бе преживяла преди малко.
Накрая обаче усещането стана прекалено натрапчиво, за да продължава да го пренебрегва. Тя вдигна глава, огледа се и изтръпна: до стълбата стоеше Роксана Корбин с пистолет в ръка и със зловеща усмивка на бледото си лице.
— Доста време ти трябваше, за да разбереш, че съм тук — ехидно каза Роксана. Очевидно се беше промъкнала на кораба докато Шимейн е била в къщата и през последните минути се бе любувала на усърдието на своята съперничка при чистенето на кръвта. Виждам, че тази вечер сте имали и друг посетител — продължи тя. — Потс му беше името, нали? Горкият нещастник, не му провървя в опитите да те убие, нали, Шимейн? Казаха ми, че и преди се е мъчил да го стори… и то толкова непохватно, че си е изпросил куршум в гърба. Можех да го предупредя, че Гейдж е отличен стрелец, но Потс, естествено, въобще не ме е питал. Уверявам те, обаче, че аз няма да бъда толкова небрежна.
Шимейн предпазливо се изправи на крака.
— Какво възнамеряваш да правиш?
Роксана се ухили самодоволно и пристъпи напред.
— Толкова ли си наивно, момиченце? Когато някой се е прицелил в теб със зареден пистолет, какво би могла да очакваш? Дружески разговор? — Тя изсумтя презрително. — Нямам навика да си бъбря с други жени. Посещавах Виктория и я накарах да си мисли, че се нуждая от нейното приятелство само защото исках да бъда близо до Гейдж. А всъщност я ненавиждах. Още от самото начало исках тя да умре. Презирах нейното добросърдечие и дребните услуги, които ми правеше. Никога не съм се чувствала задължена към нея. Тя ми открадна Гейдж и аз не можех да й го простя. Когато забременя, се надявах да умре още преди да е родила — така нямаше да остане нищо, което да ми напомня за нея, нямаше всеки път, щом погледна към Андрю, да се сещам за майка му. Но пък малкият беше повод да идвам често в този дом и аз се възползвах от това с надеждата, че Гейдж ще се примири и ще се ожени за мен.
Лицето на Роксана се изкриви в недоволна гримаса.
— Тогава се появи ти и аз разбрах, че това е краят. Разбрах, че той ще се ожени за теб, точно както навремето бе предпочел Виктория. — Тя тръсна глава, сякаш искаше да пропъди тези спомени. — Но нямам никакво желание да се бавя повече и да рискувам Гейдж да се върне. Защото той ще се опита да ме спре, глупакът му с глупак. Но няма да може. Сам ще намери трупа ти и тогава ще го обвинят и за твоята смърт. Само че този път няма да му се притека на помощ. Ще го оставя да увисне на въжето, задето толкова пъти ме е отблъсквал. Сигурна съм, че след смъртта ти хората от града ще са много по-склонни да повярват, че той е убил Виктория. Вероятно процесът срещу него ще приключи твърде бързо.
Ужасена от коварния й план, Шимейн се опита да я разколебае:
— В къщата има и други хора, Роксана. Този път замисълът ти няма да успее.
Роксана се засмя.
— Разстоянието е достатъчно голямо. Нали когато Виктория падна върху скалите, Гейдж беше в къщата? Знаех, че в почивните дни двамата обичат да се разхождат на кораба, затова скрих лодката си в храстите и изчаках Гейдж да се прибере в къщата с Андрю. Беше много съвестен съпруг и когато можеше, гледаше да отмени Виктория в грижите за малкия, да не би жена му да се преумори. Когато чу писъка й, той дотича веднага, но беше вече късно. И знаеш ли кое е най-странното? Тя беше мъртва още преди тялото й да се удари в скалите. Разбираш ли, вратът й бе счупен, точно както стана със Самюъл Майърс, преди да падне в кладенеца.