По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Но защо се самозалъгваха, че той е по-различен от тях? С какво изглеждаше по-особен в съзнанието им? Той до голяма степен дължеше издигането си на бляскавия си шанс. Ако тези скандиращи мъже и жени притежаваха реална власт да избират кой да застане зад този подиум, всичко би изглеждало по-различно. Това бе някаква колосална загадка за Райън. Та нали само преди година той бе същият? И не бе станал по-образован, а още по-малко бе помъдрял! Той си оставаше същият, само бе сменил професията си, и макар да бе заобиколен от почести и бодигардове, сенатори и губернатори, нали дълбоко в себе си си оставаше такъв, какъвто го бяха създали и възпитали родителите му, нали и той бе продукт на образователната система, както всички в тази многолика тълпа? Те го смятаха за по-особен, дори може би велик, ала това бе огромна заблуда и нищо повече. Реалността бе много по-прозаична — той беше нормален, простосмъртен човек, като всички останали, стиснал потни длани в ръбовете на катедрата, преди да зачете речта, написана от съветниците му, съзнаващ, че мястото му не е тук, колкото и да му бе приятен гъделът на славата.
Обуздал най-сетне вълнението си, Джак хвърли бърз поглед върху първата страница от текста на речта и пое дълбоко дъх, както навремето, когато четеше лекции по история в Академията в Анаполис.
— Днес съм тук, сред вас, за да ви говоря за бъдещето на Америка…
На площадката под трибуната се бяха покатерили петима агенти, до един с тъмни очила, така че никой да не може да отгатне накъде гледат, а и така по-лесно всяваха страх сред околните. Стояха неподвижни, с ръце, скръстени на гърдите, с включени радиопредаватели — забранено им бе дори за миг да прекъсват режима на подслушване, за да могат веднага да се ориентират, ако възникне опасност. В дъното на салона имаше друг, по-многоброен екип агенти, които оглеждаха тълпата с бинокли.
— …и силата на Америка не е във Вашингтон, а тук, в Индиана, и в Ню Мексико, и навсякъде, където американците живеят и се трудят, във всеки един от съединените щати. Защото ние, там, във Вашингтон, не сме истинската Америка. Истинската Америка е тук! И затова ние сме длъжни да сторим всичко за вас, обикновените, честните американци, всичко, дори и невъзможното!
Последва нова експлозия от оглушителни аплодисменти.
Репортерите се бяха скупчили предимно зад трибуната и скицираха бележки за екстрените репортажи, макар че на всички предварително бяха раздадени копия от текста на президентската реч. Никой не се съмняваше, че довечера по всички канали на новинарските емисии ще започнат със съобщения за „…днешното важно изявление на президента…“, а неколцина от най-чевръстите се бяха изхитрили да вземат интервю от Кали Уестън. Сега следяха само за реакциите на публиката, още повече че в техните лица не блестяха прожектори.
— …ние всички сме длъжни да споделяме отговорностите, така както се ползваме от благата на Америка, защото Америка принадлежи на всеки от нас. Затова грижите за просперитета на нашата страна трябва да започнат оттук, от Индиана, а не от Вашингтон.
— Силна реч — сподели Том Донър със своя колега Джон Плъмър.
— Да, справя се отлично. Успях да поговоря с директора на Академията на ВМС в Анаполис. Навремето Райън е бил великолепен преподавател.
— И публиката е много подходящо подбрана — пълно е с младежи. А той много не се задълбочава в политиката.
— Да, не може да му се отрече, че подбира внимателно темите в речта си — съгласи се Джон. — Ще включим ли втори екип за тази вечер?
Донър погледна часовника си и кимна:
— Вече трябваше да са тук.
— И така, госпожо Райън, как се чувствате като Първа дама? — попита Кристин Матюс с приветлива усмивка.
— Все още не мога да се опомня. — Разговаряха в семплия кабинет на Кати, откъдето се виждаше като на длан центърът на Балтимор. Чувстваше се като в капан под блясъка на всичките тези прожектори, пред немигащите, студени очи на камерите в малкото помещение, обзаведено само с бюро и три стола — един, въртящ се, за нея, един за пациентите и още един за придружителите им. — Знаете ли, много ми липсва кухнята. Свикнала съм да готвя за семейството си.