Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Беше Дашел Джеймсън. Ерик погледна със съжаление врящия казан с гозба и напусна опашката.
— Здрасти!
Даш слезе от коня.
— Принцът ме прати да ти съобщя, че граф Лориел е получил други задачи. — И добави по-тихо: — Ако някой друг благородник се намеси и ти създаде главоболия, аз трябва да… съдействам.
— Благодаря. — Беше му малко неудобно да зададе следващия въпрос. — Някаква вест за… дядо ти?
Лицето на Даш помръкна.
— Не. Нито за баба ми. — Погледна на запад, към Крондор. — Примирихме се с факта, че са избрали да загинат заедно. — Въздъхна. — Баща ми е много съсипан, но ще се съвземе. — Даш сви рамене. — Честно казано, и на мен ми е мъчно. — Погледна Ерик. — С какво мога да помогна?
— Трябва ми някой, който да преглежда всички депеши, щом пристигнат, и да ми спести онези, които не заслужават вниманието ми. Командната структура по хребета е доста неорганизирана.
— Загубили сме много благородници, а мнозина от заместниците им са гарнизонни бойци, без полеви опит — каза Даш.
— Забелязах. — Ерик го погледна. — Много благородници, казваш?
Даш изглеждаше притеснен.
— Херцогът на Южните блата е мъртъв. Херцогът на Ябон лежи ранен и може да не оживее. Поне дузина графове и барони са мъртви. И много още ще загинат преди всичко това да свърши. — Сниши глас. — Докато ти водеше ученията в планините, Патрик заповяда всички лордове, които идват тук, да оставят по един син у дома си, ако могат. Ако оцелеем, догодина ще имаме много нови членове на Съвета на лордовете. В тази война плащаме кървава цена.
— Плащаме я. — Тръбите заехтяха пак — почваше следващата атака. — И ще я платим — заяви твърдо Ерик, извади сабята и забърза към командния си пост.
— Време е — каза Калис.
Пъг пристъпи до сина на стария си приятел и го попита:
— Сигурен ли си?
— Да.
Погледна баща си и между тях премина нещо — нещо безмълвно, но много дълбоко, което не се нуждаеше от думи. После погледна Миранда и тя му се усмихна.
Калис застана пред Камъка на живота, огромния зелен изумруд, пулсиращ с енергия, и каза:
— Татко, вземи меча си.
Томас не се поколеба, скочи на подиума, върху който лежеше Камъкът, сграбчи дръжката на меча си от бяло и злато и дръпна. Отначало мечът се възпротиви, после изведнъж се измъкна.
Томас надигна меча си, почувствал се цял за пръв път след Войната на разлома, и от устните му се откъсна победен вик.
Камъкът запулсира и Калис положи ръцете си върху него.
— Аз съм валхеру! Аз съм човек! — Притвори очи и каза: — Аз съм еледел!
— Интересно — отбеляза Накор. — Природата му е уникална — притежава качествата на три раси.
Очите на Калис се отвориха и се взряха в Камъка.
— То е очевидно! — промълви той и наведе глава, докато челото му не опря в Камъка. — Толкова е лесно!
Пъг погледна Томас и двамата си зададоха един и същ безмълвен въпрос: кое е толкова очевидно и толкова лесно?
В един величествен павилион, обкръжен от слуги и съветници, демонът Джакан кипеше. Нещо го зовеше, нещо властно и неустоимо, нещо, което настояваше да тръгне към него. Не знаеше какво е това нещо, но то обладаваше сънищата му и му пееше. Знаеше къде се намира то — на едно място на североизток, Сетанон, и знаеше, че онези, които му се противопоставят, му отричат това нещо.
Самопровъзгласилият се демонски крал на Мидкемия стана — за почти всички наоколо той бе Изумрудената кралица, която им заповяда да напуснат. Останаха пантатийският змиежрец Титула и генералът човек Фадавах — те знаеха за заблудата и бяха единствените оцелели от онази кървава нощ, когато Джакан бе погълнал Изумрудената кралица. Беше съвсем лесно. Тя беше сама с една от жертвите си — мъжът издъхваше в прегръдките и между краката й, докато тя изпиваше силите на живота му. Демонът бе използвал нарасналата си мощ, за да й се яви в облика на един от слугите й. Беше се пъхнал в шатрата й и набързо я уби заедно с последния й любовник. Силата на жената беше значителна, но похабена от усилието да поддържа младостта си. Демонът това не го проумяваше — много по-лесно беше да се създаде илюзия, както правеше той.
Докато поглъщаше жената, се беше натъкнал на нещо чуждо и в същото време — познато. Беше докоснат от тази стихия и знаеше името й — Налар. Но освен че разбра за присъствието й, мистично отекващо в Изумрудената кралица, демонът остана безразличен.
Маарг беше сключил договор с някого, за да накара онези странни същества, които приличаха на пантатийците, да отворят разлома към сааурския свят и до този свят. Но това си беше грижа на Маарг. Да гние на Шила или да се върне в демонските селения с безкрайните им удоволствия. Джакан беше единственият от своя вид на този свят и могъществото му нарастваше с всеки изминал ден.