Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Той се олюля, но остана на крака, опирайки меча си върху някой зад себе си.
Чу се женски заповеден глас и веднага втори рояк огнени капки полетя към обречения Безсмъртен. Този път около половин дузина горещи дупки се появиха в шлема му и мъжът се свлече.
— Побързайте! — чу се гласът на лейди Акватайн. Пръв в отвора се показа Алдрик, суровите му очи внимателно огледаха покрива на кулата. При вида на Амара очите му леко се разшириха и курсорът усети, че несъзнателно придърпва долния край на туниката си.
— Размърдайте се! — настойчиво извика лейди Акватайн. — Калар вече е бли…
Тогава Амара чу невероятно силен, боботещ мъжки глас, който буквално разтърси камъните на кулата под краката й.
— Никой няма да ме прави на глупак в собствения ми дом! — прогърмя усиленият от фурии глас.
Отвърна му не по-малко силен женски глас, но далеч не толкова мелодраматичен, а сякаш просто за да разсее скуката.
— Едва ли на останалите ще се наложи дори да опитат. Кажи ми, Бренсис — подразни го лейди Плацида, — все още ли се заиграваш с женско бельо, както в Академията?
Отговорът на Калар беше яростен рев, който разтърси кулата и вдигна задушлив облак прах.
— Движете се, движете се! — извика отдолу лейди Акватайн, след това се появи Одиана, отчаяно бутаща Алдрик в гърба. Здравият мечоносец се поколеба на покрива, докато Одиана и лейди Акватайн се втурнаха бързо нагоре по стълбите и едновременно изскочиха от отвора.
След по-малко от секунда кулата отново се разтресе от чудовищния рев и стълб нажежен пламък избухна отдолу, облиза камъните и с рев се извиси на стотици фута в небето над Калар.
Въздухът веднага стана горещ и сух и Амара трябваше да покрие лицето си с ръце, за да предпази очите си от ослепителната светлина на пламъка, създаден от Калар.
Огънят бързо изчезна, въпреки че силната горещина от такъв мощен пламък изсуши въздуха, а някои пръчки на куполообразната клетка все още зловещо светеха.
Амара погледна Одиана, Алдрик и лейди Акватайн.
— Бърнард? — изхлипа тя, усещайки как гласът й трепери от страх. — Къде е той? Къде е Бърнард?
— Няма време! — отсече Одиана.
Лейди Акватайн посочи клетката.
— Алдрик.
Високият мечоносец се приближи до клетката, разкрачи крака и с три бързи удара я наряза с меча си. Сноп искри пръсна от стоманените пръти и Алдрик отстъпи назад.
След още секунда дузина метални парчета с метален звън паднаха върху камъните, краищата им все още светеха от топлината, а в клетката зейна триъгълен отвор.
Алдрик с церемониален жест протегна ръка на Елания Атикус и каза:
— Заповядайте, госпожице, ако ви е угодно.
Лейди Акватайн присви очи към момичето, после се обърна към Одиана и каза с остър глас:
— Огнени кристали.
Ръката на Одиана се пъхна в дълбокото деколте на робското й облекло и тя разкъса подплатата, помагайки си с другата ръка. Хвана нещо, което падна от врата й, и го подаде на лейди Акватайн — три малки кристала, два червени и един черен, искряха в дланта й.
— Ето, ваша светлост — каза Одиана. — Готови са.
Лейди Акватайн ги взе от ръката на Одиана, промърмори нещо под нос и ги хвърли към отсрещната страна на покрива на кулата, където веднага започнаха да се издигат стълбове дим — два яркочервени и един катранено черен, цветовете на Акватайн.
— К-какво става? — попита Елания с треперещ глас.
— Димът е сигнал — с любезен тон бързо отговори Алдрик на момичето. — Нашият екипаж може да пристигне тук всеки момент.
— Лейди Акватайн! — извика Амара.
След известно забавяне Върховната лейди се обърна към Амара и повдигна едната си вежда.
— Да, графиньо?
— А къде е Бърнард?
Лейди Акватайн елегантно сви рамене.
— Нямам представа, скъпа. Алдрик?
— Той защитаваше стълбите под нас — кратко отговори Алдрик. — Не видях какво се случи с него.
— Той не би могъл да преживее тази огнена буря — каза лейди Акватайн, в гласа й се прокрадна презрение.