Виелица на сенките [bg]

— Кълна се във Фарахол, ако пред мен не е крадецът с цялата честна компания! — изрева баронът. — Наистина не мислех, че ще се върнете живи от Заграбия!

Въпреки огромната си фигура, баронът някак си се оказа до мен и приятелски ме тупна по рамото с огромната си ръка. Аз като по чудо останах на крака.

— Познавате ли се?! — объркано изломоти Неол Ираген.

— Представете си, лейтенант! Гимо, бъди така добър, въведи милорда в нещата, докато аз разговарям със старите си познати. Грено! Грено!! Къде ми е конят?! Донеси вино! Бързо! Влезте, господа, влезте! Не стойте на входа. Треш Еграсса, ако не греша? Радвам се да ви видя в шатрата си. Мастер Фенерджия, славата на вашето изкуство се разнесе по цялото Погранично кралство. Но не виждам милорд Плъх и другите…

— Те загинаха, милорд.

— Жалко — опечали се баронът. — Казах на Алистан Маркауз, че Заграбия е опасно място… Да пребъде в светлината. Но поне изпълнихте ли заповедта на краля?

— Да, бароне — отговорих сдържано.

— Бароне? — удиви се Хабсбърг, а после избухна в смях и отново ме удари по рамото. — Ама разбира се, че не знаете нищо! В Заграбия няма клюкари и тъпоумни парвенюта! Къде е… А, ето я!

Баронът протегна ръка в купчината карти и извади тежка златна верига.

— Как сте успели да станете херцог, милорд? — шокира се Кли-кли.

— Какво, малък, мислиш, че баронът от Пограничието не може един ден да стане херцог и командир на близо десет хиляди воина? — усмихна се в брадата си Оро Хабсбърг. — Грено! Ще донесеш ли това проклето вино или трябва да те прасна по муцуната, за да се размърдаш?! Проблем е с тези адютанти, господа. Спомням си, веднъж го изпратих за гъска, аз, знаете ли, много обичам печена гъска, да е с ябълки и… А, ето го най-накрая и виното! Налей на моите гости, глупако! И дай тези пършиви доспехи! Сам няма да мога да се напъхам в тях. Според мен с ризница е много по-добре, отколкото с такъв панцер. Гремо, затегни по-здраво! Точно така! И за какво говорех? А, да!

Докато Халас се справяше с виното, Оро Хабсбърг ни разказа как е получих херцогството. Всичко започнало с това, че още в началото на септември хората на барона хванали разузнавачи на Първите. Орките, разбира се, не сметнали за необходимо да обясняват защо са влезли в семейните земи на барона. Убили ги, но без един, на когото „провървяло“ да остане в плен. По волята на боговете в дружината на Хабсбърг се намерил човек, способен да развърже езика на този орк. Така разбрали за плановете на Ръката и предстоящата война. Баронът повярвал и се задействал. Мобилизирал всички селяни, а всички неспособни да държат оръжие изпратил във Фарахол. Дори успял да разбуни няколко гранични гарнизона, командвани от стари негови приятели. В крайна сметка събрал около четиристотин мъже разнородна компания. С това баронът не се успокоил и изпратил пратеници до съседните баронства, както и до Раненг, Шамар, Ордена и разбира се, до краля. Някои повярвали, но болшинството се присмели на провинциалния благородник. Милорд Алгерт Дали, верен на своето обещание, изпратил на барона триста воина. А после Първите излезли от Заграбия. Помощ от Пограничното кралство не можело да се очаква, самите те били заети в битки с орките. Хиляда човека срещу трийсет и пет хиляди орки от основната армия — това дори не било смешно. Оро Хабсбърг не бил глупак и започнал да отстъпва към Иселина. Но отстъпвали организирано и без паника, с еднодневна преднина пред настъпващата армия на орките. Баронът не се успокоил и пращал депеша след депеша. Към отстъпващата армия се присъединявали все нови и нови баронски дружини и скоро армията на Хабсбърг наброявала десет хиляди воина (въпреки че четвърт от нея се състояла от опълченци, които през живота си не били държали нищо по-заплашително от вили в ръцете си). Някъде по върховете все пак обърнали внимание на депешите на барона, а и маговете, получили предупреждението, за всеки случай хвърляли по едно око към Заграбия и Пограничието. Така че за нахлуването на орките разбрали веднага, даже преди поредните депеши на барона да стигнат до Раненг. Първа южна армия успяла да пристигне навреме и като се обединила със силите на барона, посрещнала орките в пустошта на Пограничието. Двадесет и три хиляди се срещнали с тридесет и пет и устояли на удара. Теренът предразполагал към добра отбрана и хората устояли, не позволявайки на орките да се промъкнат към Иселина. Кралят по това време вече прехвърлял две армии от север. Оставало само да дочакат помощта и да се надяват, че Майдинг ще издържи и няма да отвори пътя на Първите към западния бряг на Черната река. Случило се така, че по време на поредната атака на орките командирът на Първа южна армия бил убит и само благодарение на действията на Оро Хабсбърг армията не побягнала. В средата на нощта изтощените и уморени войници, от които били останали не повече от четиринайсет хиляди, се оттеглили зад Иселина, като предварително унищожили фериботите и всичко, което можело да плава в радиус от няколко левги. Докато орките извършвали прехвърлянето на реката, пристигнала Първа северна армия. На брега на Иселина обединените сили отново добре отупали орките, но не влезли в решително сражение, а се оттеглили под стените на Раненг. И тук хората се изправили за решителна битка. Два дни никой не можел да вземе превес, а след това пристигнали свежите сили на Втора северна и осем хиляди в наемни отряди, и армията на орките била направена на пух и прах. Точно тогава от столицата пристигнал пакет. Сталкон бил чул за заслугите на никому неизвестния дотогава барон и сега се отплащал. От сега нататък и за вечни времена Оро Хабсбърг и неговите наследници стават херцози, макар и без право на короната. Към владенията на барона се добавят част от земите в Пограничието и бившето графство Маргенд с всички произтичащи от това привилегии. Също така за бойни заслуги и героични подвизи херцогът се назначава за командир на Втора южна армия.