Виелица на сенките [bg]

— Ето така станах херцог. На мнозина това не се хареса, но никой не ги пита. След поражението при Раненг оркската армия се разцепи. Около дванадесет хиляди успяха да пресекат Иселина, основните ни сили тръгнаха след тях да ги преследват. Нищо, нашите момчета ще ги подгонят право към Пограничното кралство, всички южни пътища са блокирани и Първите ще попаднат между чука и наковалнята. Друга част от орките успяха да избягат в тяхната Златна гора, мракът да ги отнесе дано! А тези, които сега са в Подковата, просто не успяха да пресекат реката с останалите. Е, и аз с момчетата ги подгоних на юг. Настигнахме ги по-предния ден сутринта и имахме късмет, че орките се оказаха точно тук… На мен ми оставаше само да затворя обръча. Сега вече не могат да се измъкнат! Вчера се опитаха да пробият, но стрелците ни свършиха добра работа. А щом се разправим с гадовете, отиваме в Пограничието, имаме да си отвоюваме собствените земи, а и Първа обединена ще се нуждае от помощ. Приключи ли, Грено? Тогава ми подай секирата и да вървим да разбиваме черепи. Треш Еграсса, трябва ли ви помощ? Ще се разпоредя, а ако искате, останете и вижте как ще издавим тези кучи синове!

— Разбира се, че ще останем! — светна погледът на Халас. — Нали ще останем, Еграсса? Два часа не са от голямо значение!

— Колко са Първите? — без да отговаря, се обърна елфът към слагащия шлема си херцог.

— Шест хиляди и петстотин срещу моите девет.