Диамантен меч, дървен меч [bg]

Фесис се вряза в гъмжилото изчадия, като въртеше глефата така, че двете й остриета се превърнаха с съскащ кръг. Сечеше, разпаряше противните тела, по чизмите му шуртеше черна и зелена кръв, сърцата на тварите се пукаха разполовени от омагьосаната стомана. Подире му оставаше същинска просека. Нямаше друг изход, единствено в бързината бе успехът и спасението. Не биваше да позволи на гадините да се вкопчат в краката му, както правеха с останалите бунтовници.

От кулата го забелязаха. Аколитите на Орден Флавиз много внимателно наблюдаваха площада.

Фесис се отърва само благодарение на инстинкта си. Възпитан в Долината, получил сравнително добра подготовка от Клара Хюмел, той се подчини на неосъзнатия импулс и приклекна. Зеленикаво мъждукаща снежинка прелетя над главата му и улучи зловеща стоножка с огромни челюсти-щипки. която тъкмо се измъкваше от цепнатина между паветата. Гнусното създание се затърчи, заклокочи, разяждано от магическата стрела.

Ответното заклинание без малко да се изтръгне на воля. Младежът с мъка се въздържа. Дъгата нишо не биваше да разбере за способностите му. Поне още известно време...

А докато Фесис си пробиваше път към твърдината, на площада нещата се променяха. Тварите имаха преимущество -същото, на което разчитаха метежниците против маговете -количеството. И хората почваха да губят. Яростта им се пропукваше, в сърцата им нахлуваха хладните повеи на страха и желанието за оцеляване.

Таранът отново падна - бунтовниците го захвърлиха.

Отначало мелиинци просто заотстъпваха, постепенно това почна да става по-бързо и по-припряно, докато някой не хукна с хленч... тълпата побягна, юрна се назад, в уличките. Хората се тъпчеха в паника. Тварите ги преследваха. Скачаха в гръб, поваляха нещастниците с тежестта си. И само лакомията на изродите, които моментално се струпваха над падналите, да пируват, забравили всичко останало, спаси онези бунтовници, които се задържаха на нозе.

Люспест зелен плъх скочи на врата на мърляво четиринайсет-петнайсетгодишно девойче, което заквича ужасено, ала вдигна с тънка ръка ножа си и се отърва от първата гадина... три други се впиха в коленете й, момичето с писък се наведе и замахна да промуши тях, но на раменете й увиснаха други твари. Тя се спъна, падна, от ухапванията потече кръв, ножът падна... пълчища плъхове покриха сковано мърдащото телце.

Глефата на Сивия боец се намеси твърде късно - закъсня с миг-два. Момичето вече бе мъртво и страшно за гледане, Фесис тичаше заедно с метежниците.

И между плешките си усещаше пълни с ненавист погледи.

Дъгата бе разпознала врага.