Достатъчно време за любов [bg]

— Разбира се, че помним. А нима това не си го спомнят всички?

— Не. Аз например не си го спомням. Мен са ме кърмили с биберон; не си спомням дори това. Не че си е струвало да го запомня. В резултат на това винаги по-късно не съм можел да погледна женски гърди, без да им се възхитя. Кажете ми — само не говорете едновременно — помните ли точно коя от майките ви е кърмила?

— Разбира се! — отвърна Лорелай възмутено. — Гърдите на мама Ищар бяха големи…

— … а на мама Хамадриад доста по-малки, дори когато бяха пълни с мляко…

— Обаче количеството на млякото си беше едно и също.

— Вкусът беше друг. Майките ни се редуваха да ни кърмят. За разнообразие.

— Но ние харесвахме и двата вкуса! Кажи му, Лаз.

— Достатъчно. Казахте ми всичко, което исках да науча. Джъстин, тези деца са се самоосъзнали и са разбрали за съществуването на останалите хора — поне на майките си — във възраст, в която останалите деца са напълно безпомощни. Което обяснява защо crèches78 никога не са работили добре. Трябва ми контрапункт: Минерва, какво си спомняш от времето преди пробуждането на клонираното тяло?

— Нищо, Лазарус. Е, имаше разни странни сънища, когато прехвърлях себе си — моите подбрани спомени — в новото си тяло. Но всичко започна, след като Ищар каза, че клонингът е пораснал достатъчно. Беше точно преди да напусна предишното си тяло и Ищар да ме пробуди. Обаче процесът не беше мигновен. Джъстин, протеиновият мозък не може да приема данните със скоростта на компютър. Ищар ми каза да съм много бавна и внимателна. После за кратко време — от човешка гледна точка — аз се намирах едновременно на две места: в компютъра и тук. След което окончателно напуснах машината, тя се превърна в Атина Палада, а мен Ищар ме събуди. Но клонингът in vitro, Лазарус, няма съзнание; той е като плода в утробата. Никакви стимули. Поправка: минимум стимули и нищо такова, което би могло да остави постоянна следа в паметта. Освен ако не се смятат случаите за връщане назад под хипноза.