Политичестки ред и политически упадък [bg]

Ранното държавно институционализиране на Източна Азия улеснява противопоставянето на външни заплахи. Япония е най – успешна в предотвратяването на западната колонизация. И макар през XIX в. Китай да е нападнат и частично завладян, а дворът на Цин в Пекин многократно да е унижаван, западните държави така и не успяват да разградят изцяло структурата на китайската държавност. Независимо че през 20 – те, 30 – те и 40 – те години на миналия век държавната власт рухва през краткотрайните периоди на военна диктатура, гражданска война и японска окупация, през 1949 г. Китайската комунистическа партия успява да възстанови силната централизирана държава под своето ръководство. По подобен начин, макар че е окупиран от Франция, Виетнам успява да изтласка колониалния режим и да победи неговия подкрепян от Америка наследник. Неслучайно Източна Азия е арена на двете най – добре организирани и най – мащабни националистически революции в света – китайската и виетнамската, – чиито водачи използват техния военен потенциал за изграждането на държавност веднага след победоносните граждански войни за национално освобождение.

Китай и страните под негово влияние са наследници на конфуцианската морална и бюрократична система, която допринася чрез образование и социализация техните държавни ръководители да имат по – широки разбирания за общото благо. Това в съчетание с конфуцианския акцент върху грамотността и образованието се оказва съществен, макар и неволен фактор по отношение на съвременното икономическо развитие. Бързият възход на Източна Азия през втората половина на миналия век се дължи на силни технократски държави, чиито управления, макар и авторитарни, подкрепят общите цели за икономическо и социално развитие. Много е трудно с помощта на социалните науки да се докаже приемствеността между тези древни исторически и културни традиции и поведението на Ито Хиробуми, Ямагата Аритомо, Чжон Хи, Ли Куан Ю, Дън Сяопин и правителствата, които ръководят, но такава безспорно съществува. Макар някои от тях да са корумпирани, а повечето твърде авторитарни, нивата на злоупотреби като цяло остават под контрол в по – голяма степен в Азия, отколкото в Субсахарска Африка. Не по – маловажно е, че източноазиатските ръководители са далеч по – компетентни по отношение на управлението на икономиката и по – добре осъзнават значението на професионалната държавна администрация. Това не означава, че в региона няма високи нива на корупция. В сравнение с други части на света обаче по – голяма част от това, което плащащите подкупи получават срещу парите си е под формата на публични блага и развитие върху широка основа.