Произход на политическия ред [bg]

Тенденцията към свобода на запад и несвобода на изток е последица и от катастрофалното намаляване на населението през XIV в. вследствие на връхлетелите Западна Европа вълни от чума и глад, по–тежки и по–ранни от тези на изток. Когато икономическият растеж през XV в. се възстановява, Западна Европа става свидетел на възраждането на градовете, които се превръщат в центрове за икономическо развитие, което попречва на аристокрацията да подложи селячеството на по–безмилостна експлоатация. За да разполагат с работна ръка, господарите са принудени да предложат на селяните по–голяма свобода на нововъзникващия съвременен пазар на труда. Монархиите в региона разбират, че могат да отслабят аристократичните си съперници, защитавайки правата на градовете. Повишеното търсене довежда до по–голям внос на храни и благородни метали от Източна и Централна Европа. Но слабостта на независимите градове и кралете на изток от река Елба позволява на аристокрацията да разгърне износ на селскостопанска продукция на гърба на собствените си селяни. По думите на историка Йеньо Сюч: „Регионите отвъд река Елба платиха в последна сметка възстановяването на Запада... Законодателните предзнаменования на „второто крепостничество" възникнаха с изумителна синхронност в Бранденбург (1494), Полша (1496), Бохемия (1497), Унгария (1492,1498), както и в Русия (1497)."

Това е най–удачното обяснение за различията в правата на селяните в двете половини на Европа. На запад властта на аристокрацията е балансирана от градове, подкрепяни от все по– силни крале. Във Франция и Испания кралската власт надделява в тази продължителна борба, но конкуренцията между самите елити разкрива големи възможности за селяните и други социални участници, които са недоволни от или са в конфликт с местните владетели. В Източна Европа градовете и кралската власт са слаби и позволяват на аристокрацията да установи господство над селяните. Това е моделът в Унгария и Полша, където кралете са избирани от аристокрацията. Две са силните държави на изток: Русия от XV в. нататък и Бранденбург–Прусия след XVIII в. И в двата случая обаче държавата не се противопоставя на аристокрацията за сметка на простолюдието. Вместо това тя се съюзява с аристокрацията срещу селячеството и буржоазията и укрепва властта си, като назначава аристократи на държавна служба.