Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Кралят стана морав и очите му така засвяткаха, че принцесата трудно издържаше под погледа му. Все пак той успя да се овладее и продължи:
— Необходима е много сериозна причина, сестро моя, за да може такава добра жена като вас да изгони и да поругае честта не само на тази девойка, но и на цялото й семейство. Вие знаете, че градът внимателно наблюдава поведението на придворните дами. Да уволниш една от тях, означава да я обвиниш в престъпление или в некоректна постъпка. Какво престъпление е извършила госпожица Дьо ла Валиер?
— След като се заемате с ролята на покровител на госпожица Ла Валиер — хладно отвърна принцесата, — аз ще ви обясня, въпреки че имам право да не давам на никого обяснения.
— Дори на краля? — гневно извика Людовик.
— Вие ме нарекохте ваша сестра — каза принцесата — и аз съм у дома си.
— Все едно! — отвърна Людовик, който се засрами от избухването си. — Нито вие, нито който и да е в моето кралство няма право да отказва обяснение, след като аз го искам!
— Щом така поставяте въпроса, остава ми само да се подчиня на ваше величество и да замълча.
— Нека не се хващаме за думите.
— Покровителството, което вие оказвате на госпожица Дьо ла Валиер, ме кара да се отнасям към нея с уважение.
— Повтарям ви, да не се хващаме за думите. Вие знаете, че аз съм първият сред френските благородници и съм длъжен да пазя честта на всички благороднически семейства. Когато вие изгонвате госпожица Дьо ла Валиер или някоя друга дама… Принцесата сви рамене.
— И ви повтарям, някоя друга дама — продължи кралят, — аз съм длъжен да ви поискам обяснение, за да утвърдя или отхвърля вашата присъда.
— Да отхвърлите моята присъда? — надменно каза принцесата. — Ако аз изгоня една от своите прислужнички, вие ще ме заставите да я приема обратно?
Кралят мълчеше.
— Ако не се възмутя от такова унижение на достойнството ми, аз няма да бъда принцеса от вашата кръв, дъщеря на крал, ще падна по-ниско от изгонената от мен придворна дама!
Кралят скочи, изпаднал в ярост.
— Вие нямате сърце, принцесо! — извика той. — Щом така постъпвате с мен, позволете ми и аз да постъпя с вас също така сурово!
Понякога заблуденият куршум променя изхода на сражението. Тези случайно изтръгнали се от устата на краля думи разколебаха принцесата: тя се изплаши да не изпадне в немилост.
— Питам ви, принцесо, какво е провинението на госпожица Ла Валиер?
— Тя е голяма интригантка. Заради нея са се дуелирали двама приятели. Тя предизвиква най-неприятни приказки за себе си, така че целият двор мръщи вежди само като чуе името й.
— Ла Валиер? — попита кралят.
— Под кротката и лицемерна външност — продължи принцесата — се крие хитра и злобна душа!
— У Ла Валиер?
— Вие лесно можете да изпаднете в заблуждение, но аз добре я познавам. Тя е способна да посее вражда между най-близки роднини и между най-близки приятели. Виждате ли, тя вече сее раздор между нас.
— Кълна се — каза кралят, — че от нейната уста никога не се е отронила лоша дума. Кълна се! Дори виждайки гнева ми, тя ме умоляваше да не отмъщавам никому. Кълна се, че вие нямате по-предана и уважаваща ви приятелка от нея.
— Приятелка? — каза принцесата с израз на голямо презрение.
— Пазете се, принцесо — каза кралят, — забравяте за моето отношение към Ла Валиер. От този момент всичко се променя. Госпожица Дьо ла Валиер ще бъде това, което аз искам да направя от нея. И стига да реша, тя ще седне на трона!
— Все пак… не е родена на него. Вие можете да й уредите бъдещето, но не сте властен да й смените миналото!
— Принцесо, аз бях с вас много любезен и много вежлив, не ме карайте да си спомням, че съм крал!
— Господарю, вече два пъти ми казвате това. Имах честта да ви отговоря, че съм във ваша власт.
— В такъв случай съгласна ли сте да ми окажете една услуга и отново да вземете при себе си госпожица Дьо ла Валиер?
— Защо, господарю? Вие имате трон, който можете да й предложите. Аз съм твърде нищожна, за да покровителствам такава могъща особа.
— Стига злоба и презрение! Направете това заради мен.
— Никога!
— Значи ме принуждавате да започна война в собственото си семейство!
— Аз също имам семейство и ще намеря в него убежище.
— Какво е това? Заплаха? Нима дотолкова сте се забравили? Нима мислите, че ако нещата стигнат до разрив, вашите роднини ще ви окажат поддръжка?
— Надявам се, господарю, че вие няма да ме принудите да направя постъпки, недостойни за положението ми.
— Аз се надявах, че ще си спомните нашето приятелство и ще се държите с мен като с брат.