Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Аз ще ви обгърна с уважение, вие ще бъдете най-обожаваната жена в моя двор, всички ще ви завиждат!
— Докажете ми, че не сте ме разлюбили.
— По какъв начин?
— Оставете ме.
— Ще ви докажа любовта си, без да се разделям с вас.
— Нима, господарю, можете да помислите, че аз ще допусна това? Нима мислите, че ще ви позволя да обявите война на цялото си семейство? Нима мислите, че ще ви позволя да отблъснете заради мен майка си, сестра си и жена си?
— А, най-после назовахте вашите гонители! Кълна се във всемогъщия Бог! Ще ги накажа!!!
— Ето затова бъдещето ме плаши. Затова се отказвам от всичко. Затова не искам да отмъщавате за мен. Стига сълзи, мъки и жалби! Аз на никого няма да причиня страдания и няма да стана виновница за нечии сълзи. Достатъчно е, че самата плаках и страдах!
— Луиза, Луиза, умолявам те! Заповядай, разпореждай се, наказвай или помилвай, но само не ме напускай!
— Уви, господарю, налага се да се разделим.
— Значи ти не ме обичаш?
— Бог вижда, че ви обичам!
— Лъжа, лъжа!
— Ако не обичах, господарю, нямаше да ви възспирам. Бих отмъстила за нанесените оскърбления, бих тържествувала над враговете, както вие ми предлагате. Но вижте, аз не искам дори сладостно възмездие чрез ватата любов, която е смисълът на моя живот. Аз исках да умра, мислейки, че вие вече не ме обичате.
— Да, да, сега всичко ми е ясно. Вие сте светица, която заслужава огромно уважение. Затова нито една жена няма да придобие над мен такава власт. Кълна ви се, бих разбил на парчета целия свят, ако този свят застане между мен и вас. Вие ми заповядвате да се успокоя и да простя! Добре, ще се успокоя. Искате да бъда кротък и благ? Ще бъда милостив и кротък. Заповядвайте, ще се подчинявам…
— Боже мой! Мога ли аз, бедното момиче, да продиктувам дори половин дума на такъв могъщ крал като вас.
— Вие сте животът и душата ми! Нима душата не управлява тялото?
— Значи ме обичате, скъпи господарю?
— С цялата си душа. С усмивка бих отдал за вас живота си, само кажете една дума.
— Обичате ли ме?
— Да, да!
— Значи няма какво повече да искам от този свят… дайте ми вашата ръка, господарю, и да се сбогуваме. Аз изпитах в този живот цялото отредено ми щастие.
— Не, не! Твоят живот едва сега започва. Вчера нямаше щастие за теб, но днес, утре и завинаги ще има! Изгони мисълта за раздялата, изгони мрачното отчаяние, любовта е наш Бог, тя е храна за живота ни. Ти ще живееш за мен и аз за теб.
Като падна пред нея на колене, в порив на неизразима радост и благодарност той започна да покрива с целувки краката й.
— Господарю! Господарю! Това е само сън!
— Защо само сън?
— Защото аз не мога да се върна в двора. Аз съм изгнаница. Как мога да се срещам с вас? Не е ли по-добре да се зазидам в манастира и да живея със спомените за вашата любов, за последните пориви на сърцето ви и за вашето последно признание? Повтарям ви, аз вече изпитах определените ми от съдбата радости.
— Вие — изгнаница? — извика Людовик, — Кой смее да гони, когато аз зова?
— О, господарю, има сила, над която кралете не могат да властват: това е общественото мнение. Помислете, нима кралят може да обича изгонена от двореца жена. Такава жена е недостойна за краля.
— Жената, която ми принадлежи, е недостойна за мен?
— Да, именно, господарю. От момента, в който ви принадлежи, вашата любовница е недостойна за вас.
— Вие сте права, Луиза. Но повече няма да бъдете изгнаница.
— Значи още не сте разговаряли с принцесата?
— Ще се обърна към майка си.
— Значи не сте се виждали и с майка си?
— Нима и тя също? Бедна Луиза! Значи против нас са всички?
— Вие няма да успеете да умилостивите нито майка си, нито сестра си. Повярвайте ми, злото е непоправимо, защото аз никога няма да се съглася да прибегнете до насилие.
— Добре, за да ви докажа своята любов, Луиза, ще направя невъзможното: ще отида при принцесата!
— Вие?
— Ще поискам да отмени решението си, ще я заставя!
— Ще я заставите? Не, не!
— В такъв случай ще я убедя. Луиза поклати глава.
— Ако трябва, няма да се спра дори пред молби! — каза Людовик. — Ще повярвате ли след това в моята любов?
Луиза вдигна глава.
— За Бога, не се унижавайте заради мен, по-добре да умра! Людовик се замисли и лицето му помрачня.
— Ще обичам така, както вие обичате — каза той. — Ще понеса всичко, което вие сте понесли. Нека това бъде моето изкупление във вашите очи. Да отхвърлим всякакви дребнавости. Да бъдем велики като нашата мъка и силни като нашата любов!
Произнасяйки тези думи, той обви с ръце талията й.
— Единствена моя радост, живот мой, елате с мен!