Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Много тънка сламка — съгласи се Карлиня.
— Но може би си струва да бъде пратена някоя в Пустошта. — Голямо усилие й струваше да го изрече като предположение, а не като настояване. Имаше чувството, че съвсем ще се стопи от потене, ако не успее да измисли друг начин. Обикновено намираше в себе си достатъчно сила, за да превъзмогне горещината, но не и докато се мъчеше да повлече тези жени, без да усетят юмрука й, стиснал ги за косите. — Не мисля, че айилците ще си позволят да навредят на една Айез Седай. — Не и ако успееше да им покаже достатъчно бързо, че е такава. Сюан не го допускаше. Трябваше да се рискува. — А ако той е в Пустошта, айилците ще го знаят. Не забравяйте за онези айилци при щурма на Камъка.
— Може би — отвърна замислено Беонин. — Но Пустошта е голяма. Колко ще се наложи да изпратим?
— Ако Преродения Дракон е в Пустошта — каза Аная, — то първият срещнат айилец ще знае за това. Няма никакво съмнение, че събитията следват този Ранд ал-Тор по петите. Той дори не би могъл да се цопне в океана, без плясъкът да бъде чут във всяко кътче на света.
Миреле се усмихна.
— Трябва да е Зелена. Никоя друга няма повече от един Стражник, а двама-трима гайдини може да се окажат много полезни в Пустошта, докато айилците разберат, че е Айез Седай. Аз лично винаги съм искала да видя Айил. — По време на Айилската война тя беше новачка и не й бяха позволили да напусне Кулата. Не че някоя Айез Седай бе взела участие, освен в Церителството, естествено. Трите клетви ги обвързваха, освен ако не бе нападнат Тар Валон или дори самата Кула, а тази война така и не бе прехвърлила бреговете на реката.
— Ти не — каза й Шериам, — нито някоя друга от този съвет. Ти сама се съгласи на това, Миреле, когато прие да седнеш с нас, и това ти отнема правото да шикалкавиш само защото задълженията са ти омръзнали. Боя се, че тук ще стане доста по-интересно, отколкото някоя от нас би пожелала. — При други обстоятелства от нея можеше да стане чудесна Амирлин, но при тези тя просто беше твърде силна и уверена в себе си. — Но за Зелените… Да, струва ми се, че си права. Две? — Очите й се плъзнаха към другите. — За да е по-сигурно?
— Кируна Начиман? — предложи Аная, а Беонин добиви:
— Бера Харкин?
Останалите кимнаха, с изключение на Миреле, която помръдна раздразнено рамене. Айез Седай не се цупеха, но тя за малко да го направи.
Сюан за втори път въздъхна облекчено. Беше сигурна, че предположенията й са верни. Той беше изчезнал и ако се намираше някъде между Гръбнака на света и Аритския океан, слуховете щяха да се разнесат. А където и да се намираше, Моарейн трябваше да е край него с ръка на нашийника му. Кируна и Бера със сигурност щяха да приемат да занесат едно писъмце до Моарейн, а двете общо разполагаха със седем Стражници, които да ги опазят от айилците.
— Не искам да изморяваме повече теб и Леане — продължи Шериам. — Ще помолим някоя от Жълтите сестри да се погрижи за вас, Навярно ще може да ви помогне с нещо, да ви облекчи донякъде. Ще се разпоредя да ви намерят стаи, където да си починете.
— Щом ще ставаш наша надзорница на очи и уши — добави утешително Миреле, — трябва да запазиш силите си.
— Не съм толкова слаба, колкото, изглежда, смятате — възрази Сюан. — Ако бях слаба, щях ли да ви последвам на близо две хиляди мили? Повярвайте ми, каквато и слабост да ми причини усмиряването, преодоляла съм я. — Истината беше, че тя отново бе намерила център на властта и не искаше да го остави, но трудно можеше да им го каже. „О, Светлина! Сега ще ни пратят някоя новачка да ни натика в леглата да нанкаме!“
На вратата се почука и веднага след това нахълта Аринвар, Стражникът на Шериам. Като кайриенец, той не беше висок, и беше слаб при това, но въпреки посребрелите си коси се движеше като леопард.
— Около двайсетина конници на изток оттук — обяви той без предисловия.
— Не са Бели плащове — каза Карлиня, — иначе, предполагам, щеше да ни го съобщиш.
Шериам я изгледа мълчаливо. Мнозина от сестрите настръхваха, когато някоя се намесеше в отношенията им с техния гайдин.
— Не можем да им позволим да се отдалечат и да разнесат вестта, че сме тук. Могат ли да бъдат пленени, Аринвар? Бих предпочела това вместо да ги убивате.
— И едното, в другото може да се окаже трудно — отвърна той. — Мачан твърди, че са въоръжени и приличат на ветерани. Срещу тях ще трябват десет пъти повече млади мъже.