Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
След още четири дни поход тъмна неправилна линия засенчи хоризонта. Бързо се вплътни и скоро се превърна в гигантска стена от дървета, която нямаше край. Вейлин нареди войската да спре на половин миля от гората и се поклони на Дарена.
— Позволи да те придружа до дома ти, милейди.
Норта се приближи, яхнал коня си, Снежинка пристъпяше безшумно до него.
— Трябва и ние да дойдем с вас — каза той. — Като видят бойната котка, може и да озаптят гнева си, че идваме неканени.
— По-скоро ще ги ядоса още повече — поклати глава Дарена. — Така или иначе, моят народ няма да ни нарани. Сигурна съм — добави тя, ала гледаше към гората с тревога, която противоречеше на думите ѝ.
— Ако не се върнете? — попита Норта.
Вейлин се изкуши да подхвърли някоя шега в отговор, но се спря заради безпокойството на Дарена.
— Тогава ти ще поемеш поста ми, братко. Ще върнеш войската в кулата и ще се подготвиш за обсада.
— И смяташ, че тези хора ще се подчинят на един прост даскал?
— Даскал с бойна котка — ухили се Вейлин и пришпори коня си. Кръвната песен набра сила, щом наближиха гората, но не в предупреждение, а в приветствие. Когато навлязоха между дърветата, утихна до тихо доволно мъркане в съзвучие с хладния въздух и безбройните аромати, характерни за всички гори. Дарена дръпна юздите на коня си и слезе от седлото, вдигна лице към балдахина от клони, затвори очи и се усмихна.
— Липсваше ми — тихо каза тя.
Вейлин се смъкна на свой ред от седлото и остави Пламък да пасе на малка полянка, обрасла с висока трева. Плъзна поглед по дърветата и видя мъж да стои между два бряста и да ги гледа; между веждите му се беше вдълбала дълбока бръчка.
— Хера! — изписка радостно Дарена, хукна към сеордата и се метна на врата му.
Мъжът не изглеждаше толкова радостен, усмивката му беше напрегната. Косата му беше дълга и прошарена, прибрана назад, носът — орлов. Лице, което беше познато на Вейлин.
— Хера Дракил — каза Вейлин и пристъпи към него. — Приятел на граничен лорд Ал Мирна. Аз…
— Знам кой си — каза Хера Дракил със силен акцент. — Берал Шак Ур. Надявах се да ловувам в сънищата, когато сянката ти падне върху тази гора.
— Идвам като приятел…
— Идваш с война, защото така правят марелим сил. — Сеордата сложи с усмивка ръка върху бузата на Дарена и се обърна. — Хайде, камъкът чака.
Чакаха ги дузина високопоставени сеорда, пет жени и седмина мъже, всичките на годините на Хера Дракил, който седеше в центъра на редицата им. Довел ги бе на малка поляна няколко мили навътре в гората, поляна с каменна колона в средата. По форма и височина камъкът приличаше на онзи, който Вейлин вече бе виждал, но за разлика от обраслия с мъх и лози камък в Мартишката гора, този беше почистен старателно, а изсечената му гранитна повърхност изглеждаше недокосната от времето и стихиите. Сред дърветата отзад имаше много хора, лицата им скрити в сянка, но Вейлин различи лъкове и бойни тояги сред тъмните силуети. „Воини — помисли си той. — Чакат нещо.“
Вейлин и Дарена седнаха пред дузината вождове и не откриха топлина в погледа на нито един. Първа се обади жена с гарваново перо в косата.
— Не сме ви дали разрешение да влезете — преведе Дарена. — Но въпреки това сте тук. Пита защо да не ни убият.
— Дойдох да търся помощта ви — отвърна Вейлин и Дарена предаде думите му на вождовете. — Могъщ и ужасен враг нападна моя народ. Скоро ще дойдат и тук, в гората, ще донесат огън и смърт…
Хера Дракил вдигна ръка, Вейлин млъкна и зачака Дарена да му преведе.
— Твоите хора не успяха да ни отнемат гората — преведе тя. — Макар да се опитаха. Защо да се боим от тези нови завоеватели, щом не се боим от вас?
— Моите хора съзряха мъдрост в мира. Сегашният ни враг не познава тази мъдрост. Питайте своята сестра, тя видя сърцата им.
Вождовете обърнаха погледи към Дарена, тя кимна и говори дълго на техния език, без съмнение им разказваше какво е разбрала чрез дарбата си за съдбата на Варинсхолд и природата на воларианците.
— Явно наистина сте изправени пред жесток враг — преведе тя думите на друг от вождовете, жилав мъж с конска опашка, преметната през рамото му. — Но той е ваш враг, не наш. Войните на марелим сил са си техни.
Вейлин замълча, мислеше как най-добре да облече в думи онова, което би могло да премахне съмненията им.
— Името Берал Шак Ур ми бе дадено от Нерсус Сил Нин. Истина ви казвам — видях сляпата жена и говорих с нея. Тя благослови пътя на живота ми. Може ли някой от вас да се похвали със същото?
Стори му се, че съзира известно колебание по лицата на част от присъстващите вождове, но нямаше и следа от шок или страх, нито знак, че думите му са променили отношението им.