Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Колко? — попита Рева.
— Ако си почива, може би шест месеца в най-добрия случай.
„Шест месеца… Та аз го познавам едва от три.“
— Благодаря ти, брат Харин — каза тя и усети сълза да се стича бавно по бузата ѝ. — Моля те, остави ни сега.
Той се поклони.
— Утре ще се отбия пак.
Велис се приближи и докосна ръката ѝ.
— Той не искаше да знаеш…
Рева дръпна ръката си и изтри сълзата. „Стига — реши тя. — Никакви сълзи повече.“
— Запасите от зърно — каза тя с лишен от емоции глас. — За колко ще ни стигнат?
Велис се поколеба, после проговори с ясен глас, който пресекваше едва забележимо:
— Предвид увеличеното население, може би за четири месеца. И то само ако го разпределяме грижливо.
— Прати домашната гвардия. Всяка трошица храна, всяка крава, прасе и кокошка на петдесет мили от града да бъдат докарани тук. Неприбраната реколта да бъде опожарена, всички кладенци да бъдат отровени, всичко, което би могло да попадне в ръцете на врага, да бъде унищожено.
— Във фермите, за които говориш, работят хора…
— Нека и те дойдат тук, васалният лорд им обеща убежище. Ако не, да си пробват късмета с воларианците.
Тръгна към вратата на спалнята.
— Искам да говоря насаме с чичо си.
Завари го да седи на бюрото си с чаша вино, мечът на дядо му бе подпрян отстрани. Държеше перо и пишеше нещо.
— Завещанието ми — каза той, когато Рева затвори вратата. — Крайно време беше да го напиша.
— Книгите ги остави на Велис — каза тя.
— Всъщност има един парцел на север, който винаги е харесвала. Хубава голяма къща и добре поддържани градини.
— Защо не ми каза?
Той въздъхна, остави перото и се обърна да я погледне.
— Боях се, че ще избягаш. И не бих те обвинил.
— Но въпреки това ще ме хвърлиш в този проклет капан.
Той посегна към чашата и отпи голяма глътка.
— Знаеш ли, че според счетоводните тефтери на Велис аз съм най-успешният управник, седял някога на престола? В историята на това васалство никой друг лорд не е произвеждал толкова много вино, не е създал толкова блага, нито е осигурил толкова дълъг период на мир и хармония. Но дали ще ме споменават с добро заради това, когато си отида? Не, за хората винаги ще си остана пияният курварин с лудия брат. Но ти, Рева, ти ще бъдеш спасителката на Кумбраел. Ти ще бъдеш великият воин, благословен от самия Световен отец, който е отворил широко вратите на града и е прислонил зад стените му всички срещу напора на страшната буря. Мислех, че ще минат години, докато хората отворят сърцата си за теб. Но благодарение на воларианците това ще отнеме само броени месеци.
Тя поклати глава с тъжна усмивка.
— А аз си мислех, че Велис е големият кукловод. Оказва се, че си бил ти.
Той изпъшка засегнато.
— Опитай се да не мразиш стария си чичо. Не ми се ще да отнеса тази мисъл в Отвъдното.
Тя го прегърна през раменете и го млясна по главата.
— Не те мразя, старо пиянде такова.
Три дни по-късно видяха първите воларианци — отделение кавалеристи се появи на хоризонта по обед, остана там едва няколко минути, после изчезна от поглед. Рева прати съгледвачи след тях и конници, които да обиколят околността, да пришпорят окъснелите бежанци към Алтор и да върнат групите, които обикаляха да събират продоволствие. Съгледвачите се върнаха привечер и докладваха, че воларианският авангард е само на петнайсетина мили от Алтор. Рева изчака да се стъмни и последните бежанци да стигнат до града, после нареди да затворят портите.
— Да доведем ли васалния лорд? — попита я Антеш. Двамата стояха на бойниците над главната порта, загледани към тесния път във водата и мрака отвъд него.
— Нека спи — отговори тя. — Подозирам, че утре заран ще ни се отвори много работа.
Появиха се с изгрева на слънцето над хълмовете на изток, първо кавалерията — яздеха с умерено темпо и в добър строй. Скоро след това се появи и пехотата, първо батальони в сбит строй и в крак, гледка, от която да ти настръхне косата, след тях други формирования в не толкова правилни карета и с не толкова ритмична стъпка. Воларианската войска се настани в равнината с бързина и прецизност, каквито се раждат след дългогодишни тренировки, кавалерията по фланговете, дисциплинираната пехота в центъра, по-свободните формирования отзад.
— Отпред са войниците роби — обясни Велис. — Така наречените варитаи. Онези зад тях са мъже, отбиващи задължителна военна служба. Прочетох го в една книга — добави тя, когато Рева я погледна с вдигнати вежди.
— Имат роби в армията си? — попита тя.