Фурията на курсора

Амара се завъртя настрани в опит да избегне атакуващия гаргойл, но преди фурията да нападне, огромното парче камък, прикрепено към верига, се стовари в гърба й и изхвърли от кулата, след което гаргойлът сподели съдбата на своя предшественик върху камъните.

Лейди Плацида се появи в отвора, веригата все още беше прикрепена към нашийника й. Тя я държеше на два фута над парчето камък, поклащащо се на края й.

Върховната лейди кимна кратко на Амара, пусна тежкия камък на земята и скъса веригата с усилие, с което шивачка къса конец.

— Готово! Да се качваме на покрива!

— Ще се срещна с вас там! — извика Амара. Тя полетя нагоре, а лейди Плацида издърпа Рук обратно в спалнята.

Минута по-късно Амара чу още един удар, явно звукът от разбиване на вратата на спалнята, и се приземи на покрива на цитаделата, търсейки поредните гаргойли или охраната, но на покрива нямаше нищо подобно, поне не и в момента.

Покривът на кулата беше напълно плосък, повърхността му се нарушаваше само то две неща. Първото представляваше правоъгълен отвор в пода, точно в центъра му, където стълби водеха надолу в кулата. Амара чу звън на стомана в стомана от вътрешността на дупката.

Недалеч от стълбите, водещи надолу, беше птичарникът на Калар — прост купол, изработен от стоманени пръти, може би пет фута широк и висок само до талията на Амара. Вътре имаше млада жена, която не можеше да е на повече от петнадесет или шестнадесет години.

Подобно на лейди Плацида и тя не носеше нищо друго освен бяла долна рокля от муслин, а тъмната й коса беше права и слепнала от горещината и влажността на върха на кулата. Имаше и одеяла, покриващи пода от едната страна на клетката, без съмнение същите, споменати в писмото, което тя и Рук бяха намерили.

Момичето беше приклекнало на пети в центъра на клетката, очите й бяха широко отворени — и Амара беше леко шокирана от приликата й с Кария Гай, втората почти бивша съпруга на Първия лорд, въпреки че чертите на това дете не изразяваха чувство на озлобена заядливост, което Амара обикновено забелязваше в Кария.

Момичето я погледна със смесен израз на отчаяние, безпокойство и объркване.

— Минора Атикус? — тихо попита Амара.

— Наричайте ме Е-елания — каза момичето. — В-вие коя сте?

— Амара, курсор — отговори Амара, като едновременно с това постави пръст върху устните си, подсказвайки на момичето да мълчи. — Тук съм, за да ви отведа от това място.

— Слава на фуриите — възкликна момичето, понижавайки глас. — Лейди Плацида е някъде тук вътре. Но не знам къде.

— Аз знам — каза Амара.

Стържене на стомана, разнесло се наблизо, неочаквано бе заглушено от ужасен съскащ звук — Амара обърна глава и видя шлема и бронираните рамена на един Безсмъртен, които се появиха в отвора, водещ към стълбите.

Но преди да успее да се покаже напълно, се чу нов хор съскащи звуци и това, което Амара би могла да опише само като огнени капки дъжд, поръсени във вътрешността на кулата, пронизаха обречения Безсмъртен и там, където попаднаха върху бронята му, я пробиха толкова лесно, както иглите проникват през тъканта, оставяйки малки, светещи дупки в стоманата на бронята му.