Виелица на сенките [bg]

Междувременно се приближихме до огромна шатра, която, без съмнение, беше главното място в този набързо построен лагер. Около шатрата се развяваха знамена. На най-високия стълб се вееше знамето с герба на Хабсбъргите. Усмихнах се — баронът се оказа доста тщеславен. Моят приятел можеше здраво да загази, ако командващият армията види, че флагът на някакъв си мижав барон от Пограничието стои над знамената на разни там графове и прочие важни клечки.

Бездушни егери в бяло-червени туники, надянати над доспехите, охраняваха знамената. На входа на шатрата имаше многобройна стража, всички бяха облечени в оранжеви панталони (единият крачол широк и къс, а другият — тесен и дълъг) и яркочервени туники. Косите и мустаците на тези оригинали бяха боядисани в отровнозелен цвят, а носовете — в червен. Оръжията им също бяха малко странни: на коланите имаха навити бойни камшици от лами, в ръцете си държаха гизарми, а на гърба — много широки мечове в ножници, покрити с кожа, която също не беше избягнала участта да бъде боядисана в ужасния зелен цвят. Такива мечове сами се бият в боя. Ще са по-добри дори от секири.

— Какви са тези градински плашила? — полюбопитствах аз.

— Това са Клоуните на Гимо, Гарет. Сериозно те съветвам да не се забъркваш с тях. И не си и помисляй да се хилиш като идиот! Нямам намерение да се бия с тях заради глупавата ти муцуна! — отговори Фенерджията.

За Клоуните на Гимо се носеха различни истории, най-вече лоши. Говореше се, че тези момчета не са много наред в главата, особено ако ги дразнят. Не разбирали от шеги, затова никой не искаше да ги ядосва. Те обаче бяха отлични воини. Често можете да чуете риторичния въпрос: кой е по-добър — Дивите сърца, Бобровите шапки, Веселите обесници или Клоуните на Гимо? Но въпросът така и си остава неизяснен, защото тези отряди никога не са излизали един срещу друг на бойното поле.

— Къде? — попита един от Клоуните, когато слязохме от конете и приближихме до шатрата.

Неол Ираген мълчаливо му показа някакъв документ. Онзи недоволно изкриви устни, явно съжалявайки, че няма повод да се сбие, и свали гизармата, позволявайки ни да минем.

— Дръжте гоблина по-далеч от ценните вещи — подхвърли зеленокосият Клоун след нас.

Кли-кли се възмути и отвори уста да разясни на воина какво мисли за идиотите, облечени в такива дрехи, но Халас бързо я придърпа със себе си.

— … Не съм съгласен, графе! На мен ми е поверен живота на хората и ако можем с малко кръв да смачкаме тези гниди, без да влизаме в продължителна битка, така ще бъде! Не бива, милорд! Знам какво искате да ми кажете. Оставете честта и доблестта за следващата война. Доколкото ви познавам, вие няма да излезете отпред, а ще наблюдавате битката отзад, яхнал белия си кон. Аз командвам армията и това е мое решение! Войниците ще влязат в битка само ако нямам друг избор! Ваше магичество, какво е положението с бойните заклинания?