Достатъчно време за любов [bg]

— Приятелче! Исках да кажа „татко“. Трябва ли и ние да се обличаме за вечеря?

— Викай ми „приятелче“, свикнал съм. Елате в какъвто вид си искате, мили мои… Само козметиката трябва да я одобри мама Хамадриад. А сега, Джъстин, да се върнем към темата за сдобиването ми с тези две дъщери, които всъщност са ми сестри. Шайката генетични пирати си призна всичко и се остави на милостта на съда. Тоест на мен. Така че аз осинових момичетата и ние ги регистрирахме. Както вече казах, когато му дойде времето, данните от регистрацията ще бъдат коригирани. А историята за отказването на Минерва от професията компютър и прехвърлянето й в тяло от плът и кръв е много дълга. Искаш ли да я разкажа накратко, скъпа? Ако желаеш, можеш да допълниш думите ми.

— Добре, татко.

— Да не съм те чул да произнасяш тази дума пак, скъпа; ти вече си голяма жена. Джъстин, когато събудихме това мило същество, биологическата й възраст и размерите й бяха точно като на двете калпазанки пред очите ти. Напомни ми да измеря температурата им, Минерва. Осинових Минерва, защото тя тогава се нуждаеше от баща. За разлика от сега.

— Лазарус, винаги ще се нуждая от теб като мой баща.

— Благодаря ти, скъпа, но приемам думите ти само като приятен комплимент. Разкажи на Джъстин историята си.

— Добре. Джъстин, запознат ли сте с теориите, обясняващи възникването на самосъзнание при компютрите.

— С някои от тях. Както ви е известно, аз работя предимно с компютри.

— Позволете ми да кажа в такъв случай, изхождайки от собствения си опит, че всичките тези теории не струва пукната пара. Засега е неизвестно по какъв начин компютрите придобиват самосъзнание, дори самите компютри не са наясно. Ситуацията не се различава особено от хилядолетната загадка за самоосъзнаването на съществата от плът и кръв. Просто си се случва. Но доколкото ми е известно от данните, които се намираха в моята библиотека, сега са в паметта на Атина, самосъзнанието никога не прониква в компютри, създадени единствено за дедуктивна логика и математически изчисления, колкото и големи да са въпросните компютри. Обаче машините, проектирани на базата на индуктивната логика, могат да преценяват данните, да изказват хипотези, да проверяват верността им, да ги променят под влияние на новопостъпили данни, да съпоставят по случаен начин резултатите, да правят нови промени — тоест да мислят по начина, по който го правят хората. В такъв случай може да се появи и самосъзнанието. Но аз не знам как и няма компютър, който да го знае. Просто се случва. — Тя се усмихна. — Извинявайте, не исках да звуча педантично. Лазарус установи, че мога да се пренеса в клониран човешки мозък с помощта на метод, използван за запазването на паметта на пациентите в подмладителните клиники. Когато обсъждахме проблема, аз разполагах с цялата техническа библиотека на клиниката „Хауард“ на Секундус. Честно казано, бяхме я откраднали. Вече не разполагам с нея. Когато се премествах в това тяло, ми се наложи да се поровя из спомените си и да избера какво да взема със себе си. Така че не помня много от нещата, които направих тогава — както пациентите на подмладителните клиники не знаят какво точно се случва с тях. Подробностите могат да се научат от Атина, която помни всичко. Между другото, на нея не й се е налагало да преживява болезнения процес на самоосъзнаването, тъй като аз оставих у нея частица от себе си; тя смътно си спомня, че някога е била Минерва по същия начин, по който ние, съществата от плът и кръв — Минерва гордо се усмихна, — си спомняме сънищата като нещо не съвсем реално. По аналогичен начин аз си спомням, че някога съм била компютърът Минерва. Спомням си много ярко всичките си контакти с хора, защото реших да ги запазя в паметта си. Но ако някой ме попита как съм управлявала транспортната система на Нови Рим… е, спомням си, че съм го правила, но не и как съм го правила. — Тя отново се усмихна. — Това е цялата история за компютъра, който мечтаеше да стане същество от плат и кръв и имаше скъпи приятели, направили мечтата му осъществима. В нито един момент не съжалих; харесва ми да съм същество от плът и кръв и да обичам всеки. — Тя тъжно погледна Джъстин Фут. — Лазарус ви каза истината. Аз никога не съм била временна жена за гостите. Само от три години съм човек. Ако ме изберете, може да ви се сторя неловка и стеснителна… но не и нерешителна. Аз съм ви много задължена.