Произход на политическия ред [bg]

Руските селяни загубват свободата си в най–голяма степен. Роби и крепостни селяни има още през XII в. в Киевска Рус, но след основаването на Московското царство през XV в. задълженията на селяните постоянно се увеличават. Тяхната свобода на придвижване е ограничена до веднъж годишно на Гергьовден (при условие че са платили дълговете си), но и тази възможност е отменена век по–късно. Правата на руските господари над крепостните селяни стават все по–големи до края на XVIII в. докато в същия момент на Запад се разпространява доктрината за правата на човека. Крепостните селяни са привързани постоянно към своите господари, нямат никакви права за придвижване и могат да бъдат премествани Произволно от едно имение в друго или заточвани в Сибир, както и Произволно връщани обратно. Руската управляваща класа започва да измерва своето обществено положение с броя на притежаваните крепостни селяни. Висшите кръгове на руското дворянство са смайващо богати: граф Н. П. Шереметев притежава 185 610 крепостни селяни, а синът му граф Д. Н. Шереметев увеличава техния брой до над 300 000. Граф Воронцов притежава 54 703 крепостни селяни от двата пола в края на XVIII в., а неговият наследник има 37 702 крепостни селяни мъже през десетилетието преди отмяната на крепостничеството в средата на XIX в.

Защо институцията на крепостничеството претърпява толкова различно развитие в двете половини на Европа? Обяснението се съдържа в комбинация от икономически, демографски и политически фактори, които правят крепостничеството неприложимо на запад и изключително печелившо на изток.

Западна Европа е много по–гъсто населена – през 1300 г. населението там е три пъти по–голямо от населението на изток. В резултат на започналия през XIX в. икономически разцвет тя е и далеч по–урбанизирана. Съществуването на много градски центрове от Северна Италия чак до Фландрия се дължи преди всичко на политическата слабост на кралете, които защитават тяхната независимост заради съперничеството си с едрите териториални владетели. Градовете са също така под закрилата на древни феодални права, а градската традиция от времето на Римската империя никога не отмира напълно. Градовете се развиват като независими административни единици, които благодарение на разрастващата се търговия разполагат със свои собствени ресурси и икономическа независимост. Свободните градове възпрепятстват съществуването на крепостничеството, тъй като всеки крепостен би могъл да избяга и да намери там свобода (оттук и средновековната поговорка „Stadtluft Macht Frei" – „Градският въздух прави човека свободен"). За разлика от това в по–слабо населените части на Източна Европа градовете са малки административни центрове на съществуващата политическа власт, както в Китай и в Близкия изток.