Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
С яростен рев Потс протегна ръка и насочи пистолета в главата на своя враг, но Гейдж рязко се наведе и грабна чука. Трябваше да улучи, нищо че междувременно Потс сигурно щеше да успее да го застреля. Това бе единственият му шанс да попречи на този звяр да убие Шимейн, макар и с цената на собствения си живот!
Той чу тих скърцащ звук и разбра, че Потс вече натиска спусъка, но това не му попречи да замахне с чука и да го прати с все сила към главата на моряка в мига, в който тишината бе разцепена от мощен гръм. Гейдж очакваше да почувства болезненото жило на оловния куршум в гърдите си, но вместо това за негово изумление огромното тяло на Потс потрепери конвулсивно и се килна напред. Чукът премина на милиметри от главата му и изтрополи тежко върху дъските на палубата. От гърлото на Потс излезе странен, гъргорещ звук, сетне в ъгълчето на устата му се появи тънка струйка кръв. Ококорените му очи бяха вперени в Гейдж с няма почуда.
Самият Гейдж го гледаше с не по-малко удивление. Грамадният моряк с мъчително усилие вдигна ръка и се вторачи в червеното петно, което бързо набъбваше под ръкава на бялата му риза. През голямата дупка в плата той съзря тъмния, лепкав отвор в гърдите си и почувства огнената следа на куршума, преминаваща през белия му дроб. Едва тогава слисаният му поглед се вдигна към изправената само на няколко крачки от него крехка фигура, която Гейдж бе съзрял миг преди това.
Шимейн отпусна ръката, в която държеше все още димящия пистолет и той се изплъзна от вдървените й пръсти. С очи, пълни със сълзи, тя се взря в Потс.
— Н-не биваше дда се опиттваш да убиваш с-съпруга ми!
Стискайки зъби, за да спре неудържимото им тракане, Шимейн направи опит да успокои треперещото си тяло, но самообладанието й се беше изчерпало и тя усети как всеки миг ще избухне в ридания, сломена от онова, което се бе оказала принудена да стори. За втори път беше застреляла човек, за да спаси живота на съпруга си. Но и този път се чувстваше не по-малко ужасно от първия.
Потс вдигна непохватно пистолета срещу нея, но Гейдж се хвърли напред и с един удар изби оръжието от ръката му. Разнесе се оглушителен гръм, който отекна над реката и накара птиците на отсрещния бряг да се разхвърчат подплашено във всички посоки. Гейдж заби юмрук в широкото лице на моряка и той отхвръкна назад и се плъзна по гръб по дъските на палубата, оставяйки след себе си широка червена следа. Потс се опита да се изправи, но от усилието кръвта от гърдите му рукна още по-силно. Тогава морякът изтощено отпусна глава назад и се взря в ятото птици, които прекосяваха обагреното в розово небе. Сетне много бавно затвори очи и с уморена въздишка напусна този свят.
Откъм, къщата се разнесе вик и Гейдж припряно хукна към парапета, за да види какво става. Уилям, Бес и Андрю бяха излезли на верандата, но когато Гейдж им махна с ръка, за да ги увери, че всичко е наред, тримата се прибраха отново вътре.
Гейдж се върна при разстроената си съпруга, взе я в прегръдките си и нежно я целуна по челото, опитвайки се да я утеши.
— Какво те накара да се качиш тук с пистолет, любов моя?
— Бях се запътила към теб, но видях Потс от прага на къщата — унило промълви Шимейн. — А ти как ме видя? Мислех, че се промъквам съвсем незабележимо по скелето.
Гейдж я погледна объркано.
— Изобщо не съм те видял.
— Но ти се намръщи и погледна право към мен. Бях сигурна, че Потс ще се обърне и ще ме види.
Гейдж си припомни безуспешния си опит да отвлече вниманието на моряка и едва сега си даде сметка какъв късмет е имал, че Потс се бе оказал твърде подозрителен и не се бе обърнал веднага. Ако беше съзрял Шимейн, негодникът щеше да я убие на място.
— Въобще не съм те видял, нито съм те чул. Просто се мъчех да отклоня вниманието Потс, за да се опитам да се нахвърля върху него. И през ум не ми е минавало, че ти би могла да се криеш зад парапета. Страх ме е да си помисля какво можех да ти причиня в стремежа си да заблудя Потс.
Шимейн подсмръкна и изтри очите си с ръка.
— Аз бях готова. Щях да го застрелям.
— Дори не искам да си представям обратната възможност — изпъшка Гейдж. Сърцето му се бе вледенило при самата ужасяваща мисъл, че е можело да бъде убита.
Шимейн се вторачи отново в мъртвия и пак се разтрепери неудържимо.
— Ссъмнявам се дали Потс някога е ппредполагал, че оммразата му към нас щще му струва жживота.
Гейдж разтърка силно ръцете й, за да прогони студа, сковал крехкото й тяло. Но ако искаше да я избави от шока, трябваше час по-скоро да махне трупа от очите й.
— Ще отнеса тялото на Потс долу в работилницата и ще скова ковчег.
— Аз най-добре дда почистя крръвта от палубата ппрез това време — заекна тя, все още разтреперана. Сскоро ще се стъмни, а не искам кръвта да ппопие в дъските ппрез нощта.