Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Вероятно си наясно, че аз и моите работници доста време претърсвахме гората, за да те открием, така че ако ме убиеш… или убиеш Шимейн… хората ми ще знаят кой го е сторил.
— Откъде да съм наясно? — сопна се Потс. — Не съм се мяркал тъдява откакто ме простреля. — Той изсумтя пренебрежително. — Мориса ме накара да се скрия, понеже ти си ходил при нея и си се заканил да ни напакостиш, ако пак сторим нещо на Шимейн. Аз изобщо не се уплаших, ама тя здраво се е стреснала. Сигурно понеже Фрида й е разправила, че си убил първата си жена.
Гейдж го изгледа с презрение.
— Виждам, че вече си се възстановил.
— Да, ама ми трябваше сума време, мътните да те вземат! Колко жалко, че малката блатарка излезе жилава и не умря още тогава. Да знаех, че е мъртва, раната нямаше да ме боли толкова.
— Шимейн не ти е сторила нищо лошо. Защо толкова държиш да я убиеш?
— Най-вече понеже й го дължа. Нали разбираш, обещах й. В деня, когато тя си тръгна от „Гордостта на Лондон“, се заклех да й отмъстя, а пък аз винаги държа на думата си. — Той сви рамене. — Сега на всичко отгоре ще ми дадат и добра награда, че съм я пречукал, плащат ми да си направя кефа, тъй да се каже.
— Кой ти е предложил такава награда? — Не беше възможно Роксана да има толкова пари, че да заинтригува Потс или Мориса. Въпреки че даваше по-голямата част от доходите си на Фрида, проститутката вероятно за една седмица изкарваше повече, отколкото Роксана за цяла година.
— Не зная. Виж, Мориса знае, ама не казва.
— Може би Мориса лъже и се надява, че ще бъдеш убит. Аз наистина й казах, че ако още веднъж се появиш тук, ще те убия, но на нея очевидно не й пука. Защо тогава й вярваш?
Потс бръкна в торбата си, извади гладка кожена кесия, която бе твърде скъпа и изящна, за да е направена или купена от него, и я разтърси. От вътрешността й долетя звън на монети.
— Защото за капаро Мориса ми даде тая кесия, пълна с жълтици. Ако не вярваше, че ще се върна, никога нямаше да ми я даде. Щеше просто да каже, че кесията е у нея.
Гейдж се престори, че размишлява над думите му, но всъщност отчаяно търсеше начин да се измъкне от безизходното положение, в което бе изпаднал. Може би трябваше да опита да заблуди този глупак с някаква уловка.
Той извърна поглед встрани към скелето, смръщи вежди и наклони рязко глава, сякаш предупреждаваше някого да се пази. Но Мориса бе предупредила Потс да не се оставя да бъде подведен от хитрия заселник и морякът не бе забравил предупреждение той. Без да престава да държи Гейдж на мушка, той се извъртя леко и хвърли бърз поглед към скелето. Както и очакваше, там нямаше никого.
— Опитваш се да ми преметнеш, а? — изръмжа Потс, като присви заплашително малките си очички.
— Съжалявам, трябваше да направя нещо в своя защита — насмешливо отвърна Гейдж, като сви небрежно рамене, сякаш искаше да каже, че е знаел, че опитът му ще бъде неуспешен. Сетне тръгна бавно напред, което накара моряка да отскочи назад и да изръмжи:
— Не мърдай, дявол те взел, иначе тозчас ще те гръмна!
Гейдж разпери ръце с напълно невинно изражение.
— Аз не съм въоръжен, Потс. Защо се страхуваш?
— Щото знаеш куп номера, затова! Нали помня как оня път, като тръгнах да те гоня, ти се отмести име изрита по задника!
Гейдж се усмихна доволно.
— Е, Потс, ако ролите ни бяха разменени, сигурно и ти щеше да сториш същото… ако се беше сетил за това, разбира се. — Дори едно дете би разбрало оскърбителния намек в думите му, но за негово разочарование морякът изобщо не долови обидата, затова се наложи Гейдж да му го каже направо: — Жалко, че тази твоя голяма глава е толкова празна.
— Хм, тоя път няма да се оставя да ме заблудиш с дърдоренето си — намръщено отвърна Потс.
Гейдж все пак реши да подложи интелигентността му на изпитание още веднъж, сведе поглед надолу и се заозърта, сякаш беше загубил нещо. В действителност обаче целта му бе да сграбчи големия железен чук, подпрян на една кофа с пясък близо до десния му крак и да го запрати с все сила по главата на Потс. Силно се надяваше, че така ще успее да го убие или поне да го зашемети. Беше му омръзнало да живее в постоянен страх дали негодникът се навърта наоколо и дали ще причини нещо лошо на някого от семейството му. Ако не друго, поне Потс най-после се бе появил и той беше длъжен да си разчисти сметките с него веднъж завинаги.
— Какво правиш пък сега? — изръмжа гневно морякът. — Просиш си смъртта, преди да съм казал каквото имам да кажа ли?
— До гуша ми дойде от празните ти закани, Потс, така че си спести злорадите забележки. Ти не си нищо повече от един тромав помияр…