Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Ъъъ… не знам… Джеймс, да речем.
— Прекрасно. Установихте ли връзка, за да можете да ме следвате, както ви казах? Пре-крас-но! Ето че тръгваме.
Последва миг мрак и после светът се побърка.
— О, Божичко! — възкликна Фредерикс. — Браво! Това е невероятно!
— Това е мрежата, Джим — обади се Скоти, — но не такава, каквато я познаваме. — Смехът му беше много странен и някак си вибриращ. — Карай! Това е една стара-стара шегичка.
Орландо мълчеше и се мъчеше да схване по някакъв начин структурата на Дървесната къща. За разлика от комерсиалните пространства в мрежата, внимателно наложили определени правила от реалния свят — например хоризонт и перспектива, — Дървесната къща като че ли беше обърнала гръб на педантичните Нютонови закони.
— Сега ще се оправяте сами, деца. — Скоти вдигна показалеца си, оцветен в червено. — Системата ще ви изхвърли в шестнайсет часа по Гринуич.
— Готово.
При обикновени обстоятелства Орландо би се раздразнил от покровителствения тон на инженера — сякаш им беше по-голям брат, — но в момента беше твърде зает: наблюдаваше как една вълна на изкривяване се плисва по структурите точно пред него и оставя след себе си променени цветове и изкривени форми.
— А ако си докарате някоя беля и искате да споменете името ми, хич не се притеснявайте. Това обаче няма да ви помогне, защото тук си имам друго име.
„Боже, ама този наистина си мисли, че е забавен.“
— Значи не сме очаквани тук. Така ли?
— Не, вие сте гости. Имате същите права, както всички други гости. Ако искате да знаете какви, прегледайте централния указател. Но що се отнася до организацията, това място тук е хаос и когато времето ви изтече, може да се окаже, че още търсите правилата. Айде чао!
Той сви вдигнатия си показалец и изчезна.
Пред погледа на Орландо един син дизелов камион, направен от клонки и клончета, се втурна измежду две структури и мина точно там, където Скоти току-що бе стоял. Оглушителният му клаксон беше твърде силен дори за стандартите на Дървесната къща. Двамата подскочиха, но въпреки че профуча на сантиметри от тях, не усетиха нито повей, нито раздрусване. Зави зад един ъгъл и се заизкачва към някакви висящи неща, наподобяващи сгради.
— Е, Фредерико — обади се Орландо, — пристигнахме.
През първите няколко часа те получиха покани да се присъединят към групи за дискусии и да присъстват на демонстрации на нов механизъм — при нормални обстоятелства Орландо би ги приел с радост — и две предложения за групов брак. Ала изобщо не се приближиха до отговорите на въпросите си за изработването на грифона.
— Тоя указател е тотално смахнат! — обади се Фредерикс.
Бяха намерили едно сравнително тихичко местенце и се взираха в прозорец с данни, който решително отказваше да им предостави полезна информация.
— Нищо не може да намери човек! — продължи той.
— Не, това си е съвсем хубав механизъм. Всъщност направо страхотен. Само че никой не го обновява. Или по-скоро го обновяват, когато им падне. Тук има тонове данни, цели терабайтове, но е все едно някой да откъсне страници от милиони хартиени книги и да ги струпа на камара. Няма как да разбереш кое къде е. Трябва ни агент.
Фредерикс нададе театрален стон.
— Но не Бийзъл Буболечката! Всичко друго, но не и това!
— Я се разкарай! Пък и без това не мога да го използвам — Дървесната къща е запечатана и не е свързана с останалата част от мрежата, а и Скоти не ни даде възможност да разберем как попаднахме тук. Бийзъл е в моята система — ако искам, мога да говоря с него или да го изпратя да провери другите бази данни в мрежата, но не мога да го вкарам в тази система.
— Значи сме прецакани.
— Не знам. Може би просто трябва да поразпитаме, сигурно някой от тукашните може да ни помогне.
— Страхотно, Гардино! Какво ще правим — ще им предложим да се оженят за нас, ако ни направят тази услуга?
— Защо не? Оная жена костенурка май горе-долу беше твой тип.
— Я се разкарай!
Сред приглушения шум се промъкна поредица музикални тонове. Орландо се обърна и видя едно виещо се жълто торнадо във въздуха зад тях. Тоновете се повтаряха във възходящ ред и звучаха като въпрос.
Орландо не беше много сигурен какъв е етикетът в Дървесната къща.
— Ъъъ… с какво можем да ви помогнем?
— Английски — обади се глас. Беше висок и с лек металически оттенък. — Не. Ние помогнем?
— Какво е това? — попита разтревожено Фредерикс. Орландо му махна да си замълчи.
— Много любезно от ваша страна. Ние сме нови тук. Гости сме. Опитваме се да получим известна информация, да намерим някои хора.
Жълтото торнадо забави въртенето си и се разгърна в сонм жълти маймунчета, всяко — не по-голямо от пръст.