Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Мога ли да предложа нещо? — Сюан смяташе, че е постигнала плахост много повече от необходимото. Струваше й усилие, но смяташе, че ще е добре да го усвои. „Миреле няма да е единствената, която ще се опита да ме натика в трюма, ако си помислят, че съм прекалено нахална.“ Само че нямаше да бъде. Щяха да се хванат. Айез Седай очакваха — не, по-скоро изискваха — уважение и покорство от онези, които не бяха такива. — Струва ми се, че която и да изберете, трябва да е някоя, която не е била в Кулата, когато аз… бях свалена. Няма ли да е най-добре, ако жената, която отново ще обедини Кулата, се окаже такава, която не може да бъде обвинена, че е избрала една от страните в този ден? — Дано не й се наложеше да го продължи.
— Някоя, която да е много могъща в Силата — добави Леане. — Колкото по-могъща е, толкова по-властно ще може да държи на всичко, което означава Кулата. Поне след като Елайда се махне.
Сюан за малко щеше да я изрита. Тази мисъл уж трябваше да изчака един ден, за да им бъде подхвърлена, когато наистина започнеха да обсъждат подходящи имена. Леане знаеше достатъчно за всяка сестра, за да може да намери по някоя слабост и да посее съмнение за пригодността й. Колкото до нея самата, тя по-скоро бе готова да скочи гола сред стадо сребруши, отколкото да види как тези жени се усещат, че се опитва да ги манипулира.
— Сестра, която е била извън Кулата — каза Шериам и кимна. — Това звучи доста разумно. Много добре. — Как пропуснаха само да я погалят по главичката.
Морврин сви устни.
— Няма да е лесно да намерим такава.
— Мощта стеснява избора. — Аная огледа останалите. — Това не само ще я превърне в по-добър символ, поне пред останалите сестри, но мощта в Силата често се съчетава със сила на волята, а тази, която изберем, със сигурност ще се нуждае от това.
Карлиня и Беонин се съгласиха последни.
Сюан запази лицето си безизразно, скривайки усмивката си. Разцепването на Кулата бе променило много неща и много начини на мислене. Тези жени бяха водили събраните тук сестри и сега обсъждаха коя трябва да бъде представена пред новия Съвет на Кулата, като че ли това не трябваше да бъде избор на самия Съвет. Нямаше да е трудно да бъдат подведени, съвсем внимателно, до увереността, че новата Амирлин трябва да е такава, каквато те да могат да напътстват. И без да се усетят, те, както и наместницата на Амирлин, която тя избереше, щеше да се окаже под въздействието на самата нея. Двете с Моарейн се бяха трудили твърде дълго, докато намерят Ранд ал-Тор и го подготвят, твърде много от живота си бяха отдали, за да може да се рискува останалото да бъде провалено от някоя друга.
— Ако позволите да предложа още нещо? — Плахостта изобщо не беше в природата й; трябваше да измисли нещо по-различно. Изчака, стараейки се да не стиска зъби, докато Шериам не й кимна. — Елайда ще се опита да разбере къде се намира Ранд ал-Тор, а колкото по на юг идвах, толкова повече слухове чувах, че той е в Тийр. Аз лично смятам, че той е бил там и ми се струва, че се досещам къде е отишъл.
Не беше нужно да им обяснява, че се налага да го намерят преди да са го намерили онези от Тар Валон. Всички го разбираха. Ако Елайда го заловеше, щеше да постъпи зле с него, но щеше да го изложи на показ, заслонен и под неин контрол, и тогава всяка надежда да бъде свалена щеше да рухне.
— Къде? — джафна Морврин още преди Шериам, Аная и Миреле да са отворили уста.
— В Айилската пустош.
Последва миг мълчание, после Карлиня отрони:
— Това е нелепо.
Сюан с мъка потисна гневния си отговор и с възможно най-извинителната си усмивка каза:
— Може би, но като Посветена четох някои неща за Пустошта. Гитара Морозо смяташе, че някои от айилските Мъдри могат да преливат. — По онова време Гитара беше Пазителката. — В една от книгите, която тя ме накара да прочета, древен том, от най-прашния кът на библиотеката, се твърдеше, че айилците наричат себе си „Народа на Дракона“. Спомних си го едва когато се опитах да разгадая къде би могъл да е изчезнал Ранд. Пророчествата казват, че „Тийрският камък няма да падне преди да дойде Народът на Дракона“, а в превземането на Камъка са участвали айилци. Всички слухове и приказки по улиците потвърждават това.
Очите на Морврин изведнъж като че ли се загледаха някъде в безкрая.
— Спомням си за едно разсъждение за Мъдрите. Би било интересно, ако е вярно, но се твърдеше, че айилците били малко по-гостоприемни към Айез Седай, отколкото към всеки друг, който се озове в Пустошта, и че техните Мъдри, изглежда, имали някакъв закон или обичай, който им забранява да говорят с чужденци, което прави изключително трудно да се сближиш достатъчно с някоя, за да усетиш дали тя… — Тя изведнъж тръсна глава и се взря в Сюан и Леане, сякаш се чудеше дали не са й виновни за нещо. — Тънка сламка, за да изплетеш с нея кошница, нещо, което помниш от някаква книга, написана най-вероятно от някой, който не е виждал жив айилец.