Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Томас се усмихна.
— Мисля, че си прав. „Невъзможен възглед“ изразява всичко.
— Все едно — продължи Накор, — когато валхеру се надигнали да предизвикат боговете, избухнали Войните на хаоса. — Той погледна Томас. — Колко са продължили?
— Не знам. — Томас затвори очи в усилие да си спомни, но накрая ги отвори и каза: — Нямам представа.
— Проточили са се доста — каза Накор. — Боговете, както ние мислим за тях, са локализирани, специфични са за Мидкемия, но в същото време отразяват по-големи реалности, които влияят на милиони светове.
— Пак се обърках — каза Миранда. — Местни, и в същото време се простират над огромен брой светове?
Накор кимна.
— Все едно че всички ние седим около една планина. Всеки от нас я вижда от различна перспектива, но планината е една и съща. Богинята, която ние наричаме Сунг Пречистата, представлява определени аспекти от реалността, усещането за нещо дълбоко основно, неопетнено, безпогрешно, абсолютно съвършено, и този аспект от реалността съществува на много повече места, отколкото само ей там, зад ъгъла. — Погледна Миранда. — Което ще рече, че ако се опиташ да унищожиш Бялата Сунг, ти не само предизвикваш хаос на Мидкемия, но създаваш проблем за много голяма част от реалността.
— Всичко е свързано — промълви Калис. — Не можеш да разстроиш една част от реалността, без да навредиш на друга.
— И така, този Безименен — каза Накор — се опитва да разстрои нещата, да спечели предимство, да предизвика дисхармония в космическия порядък. Той е повлиял на Дракен-Корин и на валхеру да направят две неща: създали са Камъка на живота и са се вдигнали да се сразят с боговете. В резултат на това много от По-малките богове били унищожени, или поне унищожени колкото може да бъде унищожен един бог, което значи, че още дълго време няма да ги видим тъдява, докато други са се… променили. Килиан е получила власт над Океаните, където някога властвал Еортис. Това донякъде е смислено, след като е богиня на природата, макар че всъщност не е нейна работа. — Накор поклати глава. — Знаете ли, този Безименен, той е нанесъл сериозни щети, общо взето, и все още продължаваме да си имаме работа с него. — Той посочи някъде към Даркмоор, на запад, и каза: — Насам иде голям демон с армия и той иска това нещо. — Накор посочи Камъка на живота. — Той вероятно дори не знае защо иска да дойде тук, нито дори защо Камъкът на живота е тук. И когато дойде тук, няма да знае какво да прави с него. Но ще го вземе. А вземе ли го…
— Ще сложи край на живота на този свят, такъв, какъвто го познаваме — каза Калис. Всички погледи се обърнаха към него. — Естеството на Камъка на живота е такова, че всичко в този свят е свързано. Ако го разбиеш, всичко умира.
— Точно това е капанът — каза Накор. — Точно това Дракен-Корин не е разбрал, когато е решил да създаде съвършеното оръжие. Мислел е, че ако удари със силата в Камъка на живота, енергията му ще взриви всички богове или нещо подобно. — Той се озърна към Томас.
Томас кимна.
— Но Камъкът не действа по този начин — продължи Накор. — Това, което би се случило, е, че светът би загинал, освен боговете. По-малките богове биха отслабнали, защото няма да има никой, който да ги почита. Но Контролиращите богове ще си останат такива, каквито са.
— Заболя ме главата — каза Миранда. — Ако нищо няма да се промени за Контролиращите богове, каква полза има от всичко това този Безименен?
— Никаква — каза Накор. — Тъкмо в това е иронията. Според мен той си е въобразявал — ако мога да си позволя да разсъждавам като бог, — че тази всеобща разруха по някакъв начин ще укрепи каузата му, ще постави другите Контролиращи богове в неизгодно положение.
— А няма ли да ги постави? — попита Пъг.
— Не — каза Доминик. — На всеки бог е предопределена строго фиксирана роля и те могат да действат в рамките на тази роля, но не и извън естеството си.
Миранда стана, явно изгубила търпение.
— Тогава какво става? Защо този бог действа извън естеството си?
— Защото е луд — каза Калис.
— Дните на Гнева на лудия бог — каза Томас. — Това е другото име за Войните на хаоса.
— Какво води един бог до лудост? — попита Шо Пи.
Останалите погледнаха ученика, който до този момент мълчеше. Накор каза: