Фурията на курсора

Тя сграбчи с едната си ръка Маша за лакътя, а с другата — за краката, и рязко се завъртя, когато вторият гаргойл удари пода, прескочи стаята и се хвърли към нея.

Едва успя да се отклони от него, като приклекна, падна на пода и се претърколи, когато третата земна фурия скочи върху нея и профуча там, където допреди миг се намираше главата й. Тя скочи на крака малко по-бавно, отколкото би трябвало.

С детето на гърба центърът на тежестта й се беше изместил и тя трябваше да се постарае, за да поддържа равновесие и плавност на движенията. Бързо скочи на леглото, подскочи още веднъж, за да го пресече, откъсна балдахина и пусна тежките завеси на главата на четвъртия гаргойл, след което се втурна далеч от преследвачите си.

Но противниците й сякаш започнаха да се движат все по-бързо и по-бързо и ужасът скова Амара, когато осъзна, че Сирус, затворен сред камък, започва да отпада. Оставаха й само няколко секунди.

Тогава лейди Пласида извика отново и Амара извъртя глава точно навреме, за да види как земната фурия на Върховната лейди се вряза във външната стена на кулата.

Камъкът се разлетя на парчета и мъчително изстена, когато фурията проби дупка с размер на легионерски щит във външната, разчетена за обсада каменна стена на цитаделата.

Паниката се смени с възторг, когато Амара почувства как силата на Сирус отново нараства. Тя се хвърли напред, ритна с обутия със сандал крак главата на един от гаргойлите, който се втурна към нея, след което скочи в дупката.

Промъкна се през нея точно в мига, когато лейди Плацида хвана с една ръка тежката верига и я изтръгна от стената с едно презрително дърпане, заедно с камък с големина на мъжка глава.

Амара падаше.

Маша отново запищя, когато полетяха надолу, а Амара отчаяно призова Сирус. Това беше състезание с гравитацията. Въпреки че фурията без проблем можеше да издържи нея и Маша, ценно време беше загубено за създаване на въздушен поток, а пътят от върха на кулата до земята не беше дълъг. Освен ако, разбира се, тя не може да спре падането им, в този случай той щеше да е повече от достатъчно дълъг.

Внезапно се изви вятър с призивното изцвилване на боен кон и до нея се появи размазана фигура на кон, когато Сирус превърна падането в стремително движение напред буквално на два фута над земята. Амара промени курса, използвайки набраната скорост да се издигне вертикално нагоре.

Щом успя, ужасеният писък на малкото момиченце се превърна във възторжен вик, който Амара не би сбъркала с нищо. В същото време тя беше напълно сигурна, че цитаделата на Калар е защитена от малък легион въздушни фурии, чиято единствена цел е да пречат на полетите на неканени призователи.

Сирус най-вероятно би могъл да им окаже достойна съпротива, но Амара знаеше, че рано или късно ще бъде прогонена от въздушното пространство на цитаделата.