Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Денят ще бъде ясен — каза Фенерджията и от устата му излезе облаче пара.
— И много, много студен — разстроено изграчи незнайно кога успялата да се простуди Кли-кли. — Кой от вас, умници, се е изхитрил да докара снега? Мълчите? Е-ех…
Първият за тази година сняг едва беше покрил земята, превръщайки я в кафяво-бяло одеяло. Кли-кли не беше права, само сега беше студено, до обяд слънцето щеше без проблем да разтопи снега и да превърне пътя в рядка кал.
От самото тръгване отрядът се придвижваше или в галоп, или в тръс. Няколко пъти спирахме или принуждавахме конете да минават на ходом, за да им дадем почивка. В лъчите на издигащото се в небето слънце Иселина, която беше от дясната ни страна, проблясваше в ярки цветове. Според Кли-кли вече се намирахме в графство Маргенд. Скоро предположението на гоблинката се потвърди — натъкнахме се на село с изгорели, но в по-голямата си част напуснати къщи. За разлика от селото, където бяхме нощували, тук войната беше сложила своя отпечатък. След известно време бяхме забелязани от патрул лека кавалерия, който претърсваше околностите в търсене на изплъзнали се от обкръжението орки. Командирът на разузнавачите каза, че Гуляйджиите на Рого и Котешките алебарди заедно с обоза вече са пристигнали в Маргендската подкова и битката всеки момент ще започне. Някои от нашите воини изразиха дълбокото си съчувствие към нещастните разузнавачи, които трябва да претърсват храстите по полето, когато другите след няколко часа ще влязат в битка. За мен да се носиш из графството в търсене на евентуална опасност беше много по-добре, отколкото да се промъкваш при орките на „чай със сладки“. Естествено, запазих тези мисли за себе си, че като нищо можеха да ме разберат погрешно.
Представете си за момент, че Иселина е пръчка, чиято средна част се състои от мек метал. Представихте ли си? А сега си представете, че някой от боговете от нямане какво да прави е взел тази пръчка и я е сложил на мощния си врат, след което е натиснал краищата надолу. От такова усилие мекият метал ще се извие и пръчката ще придобие формата на подкова. Именно тази речна извивка, обърната с вдлъбнатата си част на запад, а с изпъкналата — на изток, е получила името Маргендската подкова. И точно извивката на идеално правата Иселина беше мястото, където орките бяха попаднали в заложения капан.
Втора южна армия вкарала Първите в тази речна подкова и блокирала всички пътища за отстъпление. Първите имаха само два изхода — или да се опитат да преплуват Черната река (което по принцип е невъзможно поради ширината на реката и студеното време), или да се опитат да пробият блокадата.
Ние стигнахме до Маргендската подкова в ранния следобед. Навсякъде беше пълно с народ. Цялата Втора южна армия. На четвърт левга от нас, точно от другата страна на голямо и напълно оголено поле, се виждаше реката и тъмната стена на оркските щитове. Потръпнах, виждайки толкова много врагове.
— Какво чакат? — нервно облизах устни аз. Много се изкушавах да подхвърля за обсъждане идеята да се изнесем оттук възможно най-скоро.
— Чакат да ги нападнат. Те самите няма да тръгнат на пробив — виждаш ли колко стрелци има тук? — обясни ми Змиорката. — Ще претърпят такива загуби, че атаката ще се провали преди още да е започнала.
— Вече са претърпели — въпреки липсата на едното си око Халас прекрасно виждаше, че полето е обсипано с трупове.
Около триста-четиристотин тела. Играещите с вятъра бяха взели сериозен дан от орките при опита им да пробият.
— А ти какво би направил на тяхно място?
— Бих чакал.
— Какво?
— Бих чакал командирът на хората да допусне грешка.
— А ако той не допусне?
— Тогава орките са покойници — безмилостно завърши Еграсса вместо гаракеца. — Те при всички случаи са покойници. Който и да командва армията ви, Гарет, той е умен като самия мрак. Просто няма по-добро място да се разправиш с Първите.
— Тогава какво чакат всички тези хора?
— Чакат да станат още повече. Или не знаеш, че трима на един е най-доброто съотношение? Първите просто ще бъдат смачкани от бройката.
Елфът, както винаги, беше прав, въпреки че това не е много приятна, а още повече изобщо не е героична истина. Трима да атакуват един е много по-удобно, отколкото да излязат един на един.
Нашият отряд беше посрещнат с приветствени викове и въпроси за новини от Майдинг и Черната гора. Войниците (тези, които не стояха на пост) се занимаваха с ежедневната си дейност (топлеха се край огъня, поправяха оръжия, приготвяха храна, играеха на зарове) и сякаш нямаха намерение да участват в предстоящата битка. Знаех, че това впечатление е измамно и в рамките на пет минути след прозвучаването на бойните рогове всички воини щяха да бъдат в строя.