Диамантен меч, дървен меч [bg]

Тълпата плисна от всички страни, от всички сокаци и улици, от прозорци и дупки в огради. Младежът не бе предполагал, че толкова народ може да се събере под наметалото на обагрената от кървава светлина нощ. Свирнаха стрели, прицелени в прозорците.

"Напразно - рече си изтръпнал Фесис, - маговете нямат нужда дори да се доближават до бойниците. По-опитните са вътре, събрани около талисманите си. Гледат през напоени с магия кристали, целят се там, където струпването на хорски гняв е най-голямо, и улучват жива плът... Нищо не би ги накарало да си подадат носовете навън, докато има живи бунтовници."

Разбира се, маговете можеха да постъпят и по-меко, като прибегнат до илюзии, внушавайки на атакуващите животински страх. Посятата паника би разпръснала тълпата... преди няколко минути. Сега обаче устремът на хората не би бил прекършен и от ято огнедишащи дракони.

Оглушително "зумпф", сякаш стадо китове дружно бяха издишали, се разнесе над площада. Кулата засия с режещ очите блясък от върха на острия си покрив до основите, прозорците и бойниците се превърнаха в черни дупки на фона на светещите й стени. Пламтящата обвивка на твърдината се издигна нагоре и се разпростря като исполинска шатра над пълния с народ площад,

Фесис припряно зашепна назубрено още в детските си години заклинание за предпазване. Същински щит вече не би успял да разгъне.

Нажеженото мрежесто платнище на "шатрата" рухна върху паважа и в следващия миг площадът заприлича на ад. Огнените нишки режеха и пореха хукналите напред хора, все едно не срещаха пълнокръвна човешка плът, а леснотопим восък на свещи. Засъска и почна да омеква камъкът, кръвта на атакуващите кипна и гледката се замъгли от парата...

Фесис захлупи очи с длан. Ала виковете на умиращите се удряха в ушите и оставяха в паметта незаличими белези, които навярно нямаше да му дават мира насън... а може би - дори отвъд прага на смъртта.

Ала зверския победоносен рев, макар и отслабнал, не секна. Младежът надзърна между пръстите си. Огнената мрежа бе твърде разредена, поне половината от щурмуващите имаха късмет да избегнат участта на нещастните си другари. Но оцелелите продължаваха, прескачайки падащите разрязани тела, подхлъзвайки се в кръв - напред и напред, само напред!

Фесис простена.

"Нима маговете толкова се страхуват?! Можеха просто да си останат в непристъпната кула, просто да изчакат..."

Бойниците блъвнаха рояци зеленикави кълбовидни мълнии. Замириса на свежа лятна буря. С учудване младежът видя, че този път заклинанието е далеч по-слабо от предишното. Огнената мрежа бе покосила към петстотин души, но този втори залп просна и овъгли не повече от стотина. До стените на твърдината се добраха поне хиляда мъже и двеста-триста жени - удариха се в тях, засилени в лудешкия си бяг. Замлатиха в портата, почнаха да образуват живи пирамиди, катереха се освирепели по гърбовете и раменете на другарите си... Не беше за вярване.