![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
— Лазарус, когато се нанасях в тази черепна кутия, не взех със себе си спомените за тази операция.
— Виждаш ли, Джъстин? Те ми позволяват да знам само това, което според тях е полезно за мен. Възможно е да са прави: оттогава насетне престанах да скучая. Всичко друго съм изпитвал — само не и скука.
— Лори, не усещаш ли някакъв намек?
— Не, просто лошо прикрита нападка. Да я игнорираме с достойнство.
— Първоначално не подозирах за странната си роднинска връзка с тази двойка. Естествено, познавах Ищар и Хамадриад — една от дъщерите на Айра; виждал ли си я?
— Преди години. Очарователно момиче.
— Абсолютно. И двете майки на момичетата са очарователни. Не можех да не разбера, че са бременни — те прекарваха голяма част от времето си с мен. Виждах, че коремите им са се издули, но те си мълчаха, аз също не ги питах за нищо.
Джъстин кимна.
— Право на личен живот.
— Не, просто сдържаност. Никога не съм позволявал на обичаите да ограничават любопитството ми, когато е необходимо. В случая просто бях заинтригуван. Пред мен бяха две момичета, които всеки ден бяха заедно с мен, бях започнал да ги чувствам като дъщери, и изведнъж — издуват се като фараонски щерки и нищо не казват. Така че аз се заредих с търпение и зачаках развитието на събитията. Докато един ден Галахад — той е техният съпруг… Не, не е точно казано… Както и да е, ще ти стане ясно… Та Галахад ме покани на долния етаж и двете жени ми показаха най-красивите малки червенокоси момиченца, които някога съм виждал.
— Дали да не му спестим някое от разплакванията?
— Вече не сте такива; сега приличате на мен.
— А заради тази обида заслужава тройна доза плач.
— Все още не загрявах нищо; само се зарадвах. И се учудих на приликата между децата — бяха като еднолични близначки…
— Ами ние сме си такива, всъщност заедно с теб сме тризнаци.
— Но след няколко седмици игри с бебетата аз, благодарение на природната си гениалност, започнах да подозирам, че момичетата нещо крият. По това време нямах свои образци в банките със сперма, поне доколкото ми бе известно, но знаех много добре какво може да се направи с безпомощен пациент по време на антигерия. Така чрез непогрешима логика стигнах до погрешен отговор: тези бебета са мои дъщери, родени с помощта на изкуствено оплождане, без да ми се съобщи нищо. Обявих до какъв извод съм стигнал. Но жените отричаха. Обясних им, че не се сърдя, а напротив — надявах се, че тези малки ангелчета са мои деца.
— „Ангелчета“!
— Не му обръщай внимание. Той просто се опитва да завърти главата на мистър Фут.
— Имам предвид, че тогава изглеждаха като ангелчета, въпреки че се бяха научили да хапят. Така че аз исках да са мои деца и обявих, че ги признавам, давам им името си и им оставям състоянието си. Жените решиха да се посъветват със съучастниците си — Минерва и Галахад. С включването си в заговора Минерва беше рискувала да се претовари над допустимата норма:
— Лазарус, ти се нуждаеше от семейство!
— Съвършено вярно, скъпа. Винаги съм се чувствал по-добре, когато съм имал семейство; тогава съм зает с безобидна работа и никога не скучая. Джъстин, споменах ли ти, че Минерва ми позволи да я осиновя?
— А нас никой не ни е питал!
— Вижте, деца, съгласно свободните правила в този мравуняк аз мога да се откажа от вас още в тази минута, ако желанието ви е такова. Да прекъсна връзката и да си остана просто ваш генетичен брат — какъвто съм благодарение на обстоятелства, които са зависели от мен не повече, отколкото от вас. Веднага ще се откажа от всички права над вас двете — само кажете.
Момичетата бързо се спогледаха, след което едната от тях се обади:
— Лазарус…
— Да, Лорелай?
— Лапис Лазули и аз сме обсъждали въпроса и смятаме, че ти си точно този баща, който бихме желали да имаме.
— Благодаря ви, скъпи мои.
— В потвърждение на думите си се отказваме от двукратното плачене с треперещи брадички.
— Радвам се да го чуя.