Политичестки ред и политически упадък [bg]

Географските дадености, както изтъква Монтескьо, играят важна роля и в други отношения. Някои топографски дадености са по – подходящи за набирането и дислоцирането на големи армии. В Евразия (най – вече в Китай и Русия) сравнително открити площи позволяват консолидирането на големи централизирани държави, докато в Субсахарска Африка трудностите при упражняване на властта върху необятни пустини и тропически гори възпрепятстват образуването на държави. Европа е някъде по средата: нейната география е подходяща за образуването на средно големи политически единици, но не позволява някоя от тях да нарасне до размери, които да гарантират завладяването на целия регион.

Географските особености на Латинска Америка са по – сходни с тези на Субсахарска Африка, отколкото на Европа. Континентът е разделен от планини, джунгли и пустини и от преобладаващо северно – южни линии на комуникация на недостъпни помежду си региони, което не позволява изграждането на големи териториални империи. След демографския срив на коренните населения в региона само някои части на континента остават достатъчно гъсто населени за поддържането на силни държави. Освен това след началото на испанската и португалската колонизация излишъците не се реинвестират локално, а се изнасят в метрополиите поради изключително неефективни меркантилистки правила.

През втората половина на XVIII в. Латинска Америка като цяло не се различава особено от Европа от политическа гледна точка. И двете са под управлението на авторитарни режими и икономически олигархии, които използват политическата власт в защита на своите привилегии. Но през следващите два века Европа претърпява дълбоки политически промени, в резултат на което възникват много по – демократични и икономически равнопоставени общества в сравнение с Латинска Америка. Една от основните причини за това е изключително високото ниво на насилие, преживяно от Европа през този период, като започнем от Френската революция и Наполеоновите войни, продължим през войните за италианско и германско обединение и завършим с катаклизмите на двете световни войни. Високите нива на военно противопоставяне водят до формирането и укрепването на силни модерни държави, както в резултат на реформите на Щайн – Харденберг в Прусия. В същото време бързата индустриализация привлича милиони селяни от провинцията в гъсто населени динамични градове. Тази промяна създава условия за възникването на модерни етнолингвистични концепции за национална идентичност, което от своя страна води до изостряне на военното противопоставяне. Национализмът допринася за процеса на консолидиране на модерните държави. И както вътрешните революции, така и междудържавните войни успяват да унищожават цели социални класи като продаващите длъжности управници на Франция и юнкерската класа в Германия, стълбове на стария олигархичен ред.